21 Септември, 2026

Учени откриха нов тип клетки на паметта в мозъка

Учени откриха нов тип клетки на паметта в мозъка

Учените отдавна търсеха клас мозъчни клетки, които биха могли да обяснят интуитивното разпознаване, което усещаме, когато видим познато лице, например на бабите си, писа електронното издание "МедикалЕкспрес", цитирано от БТА.

Но предполагаемият "бабин неврон" - клетка на кръстопътя между сензорното възприятие и паметта, която ни помага да отличим важно лице измежду всички други, досега се изплъзваше на учените.

Изследване на американски учени разкри нов клас неврони в темпоралния лоб на мозъка, които свързват лицевото разпознаване с дългосрочната памет. Това не е точно един неврон, а по-скоро популация от клетки, които колективно помнят лицето на баба. Резултатите от изследването, публикувани в сп. "Сайънс", за първи път обясняват как мозъците ни реагират на лицата на скъпите за нас хора.

"Когато навлизах в неврология и исках да се подиграя на нечий несъстоятелен аргумент, казвах - ето още един "бабин неврон" - нещо хипотетично, което може и да не съществува", каза Уинрич Фрайуолд, преподавател по неврология и поведенчески науки в Рокфелеровия университет в Ню Йорк. "Сега в един недостатъчно изследван дял на мозъка открихме нещо, което е най-близо до "бабиния неврон" - клетки, които свързват възприемането на лицето с паметта".
Идеята за "бабиния неврон" се развива през 60-те години. Оттогава учените са открили множество сензорни неврони, свързани с обработването на информацията от възприемане на лицата, както и множество клетки, които складират информацията от личните срещи и преживявания. Никога досега обаче не е установяван хибридният неврон, който прави връзката между видяното и преживяното.

Неотдавна обаче Фрайуолд и колегите му открили малък дял в темпоралния лоб, който би могъл да е свързан с лицевото разпознаване. С помощта на магнитен резонанс те изследвали този дял в мозъците на две резус маймуни и записали електрическите сигнали от темпоралния лоб, докато маймуните наблюдавали познати и непознати лица.

Така изследователите установили, че този участък от мозъка е изключително селективен и че маймуните реагират по-отчетливо и изразено на познати лица, отколкото на непознати. Освен това невроните реагирали бързо, като пренебрегвали непознатите в мига, когато ги поглеждали. Оказало се, че клетките в участъка реагират три пъти по-бързо на познати, отколкото на непознати лица, макар непознатите да били показвани на маймуните многократно на екран.
"Това може би насочва към значението на това да познаваш лично някого", обясни невроложката София Ланди, съавтор на изследването. "Имайки предвид тенденцията напоследък все повече неща да се случват виртуално, е важно да отбележим, че лицата, които виждаме на екран, може да не предизвикат същата невронна активност като лицата, които сме виждали на живо", допълва тя. /Антоанета Маркова/

Сподели:
Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва

Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва

Ново проучване показва, че твърдата Земя става малко по-малко сплескана, докато гравитационната форма на планетата се променя в обратната посока

Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан

Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан

Долният слой на земната кора се „разтваря“ и потъва в мантията, а Апенините се разтягат като акордеон под натиска на горещата магма

Учени откриха джобна „Одисея“, която античен читател е носел със себе си преди 1700 години

Учени откриха джобна „Одисея“, която античен читател е носел със себе си преди 1700 години

1700-годишен пергамент с откъс от XII песен на „Одисея“ беше открит в Университетската библиотека в Утрехт. Малкият фрагмент разказва за момента, в който Хелиос разбира за закланите свещени говеда.

Коментари (0)