Учени симулираха как е изглеждала Земята преди 4,5 милиарда години
Земята някога е била огромна топка от разтопена магма — далеч от спокойните континенти, които познаваме днес. Нов компютърен модел разкрива как първите дни на младата планета са оформили съвременната ѝ структура и химически „отпечатъци“, скрити дълбоко в мантията.

Младата Земя: океан от течна скала

Преди 4,5 милиарда години нашата планета е представлявала кипяща магмена сфера. Изстиването не е било равномерно — от повърхността надолу и от ядрото нагоре са се образували джобове с разтопена скала.
Този базален магмен океан над металното ядро е обяснението защо и днес ядрото губи топлина толкова бавно.

Компютърният модел Bambari разкрива древните процеси

Екипът на проф. Шарл-Едуар Букаре от университета Йорк разделя вътрешността на Земята на фина решетка и симулира охлаждането след сблъсъка, създал Луната. Оказва се, че кристализацията започва по-близо до повърхността, а не в дълбочина — нещо, което променя учебниците.
Кристалите потъват като градушка, разнасяйки химически следи дълбоко в мантията. Така се формират т.нар. суперплуми — огромни горещи зони под Тихия океан и Африка, които и днес хранят вулкани като Хавай и Исландия.

Древни химически отпечатъци

Останалите следи от тези процеси се откриват в древни скали от Гренландия на възраст над 3,8 милиарда години. Това потвърждава, че основната структура на мантията е „запечатана“ още в първите 500 милиона години от историята на Земята.

Изводи за други планети

Физиката зад Bambari важи и за други планети — например Марс, който губи топлина по-бързо и е изгубил магнитното си поле рано. За супер-Земя с два пъти по-голяма маса магменият океан би се задържал милиарди години, предпазвайки атмосфера и създавайки условия за живот.