Учените са потресени! Строители откриха огромно съкровище, има стотици златни монети на 2200 г.

В Чехия работници строели автомагистрала и попаднали на келтско селище на 2200 години, изпълнено със стотици златни и сребърни монети, бижута и балтийски кехлибар.

Археолозите заявиха, че това място, разположено край Храдец Кралове, е сред най-големите келтски археологически открития, регистрирани някога в този район, пише Indiandefencereview.

Селището заема площ от 25 хектара. За сравнение — повечето паметници от Желязната епоха в региона заемат не повече от един хектар.

Водещият археолог Матоуш Холас си спомня момента, в който екипът е разбрал какво точно е открил под земята:

„Когато започнахме първата работа, попаднахме на артефакти, които показваха, че сме открили нещо важно“, коментира той.

Той добавил, че ако не било строителството на автомагистралата, учените никога нямало да открият това селище.

Какво са открили учените

Разкопките, продължили две години, донесли зашеметяващи резултати. Работниците извадили златни и сребърни монети с различни размери, над 1000 бижута, включително брошки и стъклени мъниста, както и фрагменти от огледала. Открити били също метални съдове, изкусно изработена керамика и мъниста от балтийски кехлибар.

Археолозите напълнили над 13 000 чувала с материали, намерени по време на разкопките. Монетите с малък диаметър очевидно са създадени по образец на римските монети от същия период. Тяхната изработка, заедно с бижутата и керамиката, показва, че на това място са живели и работили изкусни занаятчии.

Откритите в селището инструменти и производствени помещения показват, че това е била общност, която е произвеждала стоки, а не просто е търгувала с тях. Сред произвежданите изделия е имало луксозна керамика, което потвърждава картината на келтски търговски и производствен център със значително влияние.

С какво се е отличавало селището

На това място липсва една характерна особеност на много селища от онази епоха: укрепления. То не е било заобиколено от отбранителни стени. Тази липса подсказва, че хората тук са поставяли търговията над конфликтите.

Селището се е намирало по протежение на историческия Кехлибарен път — търговска мрежа, свързваща Балтийско и Северно море с Централна Европа. Необработен кехлибар е бил доставян на юг от северните райони, преминавал е през това селище и е продължавал пътя си към Средиземно море.

Мацей Карвовски, археолог от Виенския университет, отбелязал, че струпването на луксозни предмети съответства на други известни спирки по балтийския кехлибарен търговски път.

Томаш Мангел, професор по археология от Университета в Храдец Кралове, с прости думи описал значението на селището:

„Селището е било надрегионален търговски и производствен център, свързан с далечни търговски маршрути, за което свидетелстват находките на кехлибар, златни и сребърни монети, както и доказателствата за производството на елитна керамика.“

Разнообразието на откритите стоки отразява мястото на селището в разклонена мрежа за обмен. То е служело едновременно като работилница и като транзитен пункт за придвижване на материали през континента.

Селището принадлежи към латенския период, който е продължил приблизително от 450 до 40 година пр.н.е. Тази епоха е оставила след себе си сложни метални изделия, плавни декоративни мотиви и свидетелства за широки търговски връзки в цяла Европа.

На мястото на разкопките в Храдец Кралове не са открити никакви надписи, погребения или племенни знаци, които биха могли да потвърдят коя точно келтска група е населявала това място.

Археолозите не знаят защо селището е изчезнало

Археолозите също така обърнали внимание, че селището е опустяло приблизително през I век пр.н.е. Но учените не открили никакви признаци на насилствено разрушение. По-конкретно, в почвата не е имало следи от изгорели пластове, тайници с оръжие или масови погребения.

При липсата на доказателства за завоевание изследователите се насочват към икономически упадък или промени в околната среда като вероятна причина. Археологическите данни просто не дават ясно обяснение защо общността е изчезнала.

faktor.bg