Съкровището от Сардиния: как един случаен водолаз откри изгубената история на Римската империя

На пръв поглед това било просто проблясък под повърхността. Един любител водолаз край североизточното крайбрежие на Сардиния – близо до град Арзакена – забелязал отражение на метал в плитките води. Но вместо парче боклук, както често се случва, той се натъкнал на нещо, което археолозите вече определят като едно от най-значимите открития на римско съкровище за последните десетилетия, съобщават от изданието Earth.com.

Под пясъка лежал огромно количество от бронзови монети – между 30 000 и 50 000, датирани от IV век сл. Хр. И докато за обикновения човек подобен брой монети звучи като легенда за изгубено богатство, за учените има нещо далеч по-важно – архив, капсулиран под морето, който разказва за търговията, войските и пътищата на властта в Късната Римска империя.

Откритие, което променя всичко

Водолазът съобщава за находката веднага след излизане на брега. Скоро на място пристигат екипи на италианското Министерство на културата, подводни археолози и военни водолази, за да картографират района и да защитят всеки сантиметър от обекта.

Монетите лежат обградени от морска трева Posidonia oceanica – естествена защитна бариера, която стабилизира морското дъно и съхранява артефактите почти непокътнати. Именно тази биологична „лаборатория“ вероятно е запечатала римския товар през вековете.

Според археолозите близостта до гъстата морска растителност подсказва едно: римски кораб се е разпаднал наблизо, а останките от товара му са били погълнати от пясъка и растенията, създавайки подводен сейф, който природата сама охранява.

По-голямата част от съкровището се състои от бронзови монети „фолис“ – нискостойностните, но широко разпространени пари на войници, търговци и граждани. Датирането им ги поставя между 324 и 340 г. сл. Хр. – периода на Константин Велики и неговите наследници, когато империята минава през един от най-драматичните си политически преходи.

Нумизматите вече установяват, че монетите идват от почти всички активни монетарници на епохата. Само няколко липсват – като Антиохия или Картаген – което изглежда още един знак за кораб, пътувал по дълъг и натоварен маршрут, вероятно превозващ ежедневна стока и заплати за гарнизони в западните провинции.

Изумителното е, че почти всички монети са в забележително добро състояние. Само неколко екземпляра са увредени, но дори те могат да бъдат прочетени под микроскоп. Това означава едно: товарът е потънал бързо и е бил мигновено погребан под защитния слой пясък и морска трева.

Подводните треви – архиви на миналото

Морските ливади от Posidonia oceanica са не само дом за риби и раци. Те се оказват и естествена защитна система за артефакти. Плътните пластове растения задържат седиментите и блокират достъпа на кислород – ключови условия за вековно съхранение.

Там, където пясъкът се среща с тревата, са запазени не само монети, но и фрагменти от амфори. Тези керамични съдове – предимно от северноафрикански и източни работилници – потвърждават, че корабът е превозвал не лукс, а ежедневна, масова търговска стока: масло, вино, зърно.

Но както морската трева може да съхранява съкровища, така човешката дейност може да ги разруши. Съвременни изследвания показват, че траленето, котвите и замърсяването вече унищожават огромни площи от тези подводни ливади. Подобни щети могат буквално да оголят останките на цели древни светове.

Една изгубена римска история изплува

Всяка монета носи лице, име и послание – малки фрагменти информация, които заедно изграждат картина на епохата след Константин. По походите на войските, по търговските маршрути, по политическите промени.

Консерваторите работят по структурата на всяка монета: тегло, сплав, изображения, надписи, монетарни знаци. Тези данни дават възможност да се проверят исторически източници за инфлация, икономически кризи, логистиката на армията и движението на ресурсите през Средиземноморието.

Според Луиджи Ла Рока, регионален директор по археологията в Сардиния, това е едно от най-важните нумизматични открития на нашето време.

Някои монети вероятно ще бъдат изложени в регионални музеи, други ще останат в научни колекции. Но всички те заедно създават един от най-пълните и най-внезапно открити архиви на римската икономика – заключен под вълните в продължение на почти 1700 години и открит съвсем случайно.