Една пета от Украйна вече е под руски контрол и за украинците, живеещи под окупация, изглежда малко вероятно бъдещо споразумение за прекратяване на войната да промени това. В интервю за Би Би Си трима украинци от различни градове, контролирани от Русия, разказват какъв е  животът им под окупация и политиките, които Русия провежда в завзетите територии.

Мавка (това е псевдоним на украинка, която разказва своята история) е решила да остане в окупирания Мелитопол, „защото е несправедливо някой просто да влезе в къщата ми и да ми я вземе“.

Тя казва, че през последните месеци е забелязала не само засилване на суровата политика на русификация в града, но и засилена милитаризация във всички сфери на живота, включително училищата.
Според Павел, който живее в Мариупол, градът сякаш е „откъснат“ от външния свят.

По думите й руското гражданство вече е задължително, ако искате да работите, учите или да получите спешна медицинска помощ:

„Ако детето на някого, да речем, откаже да пее руския химн в училище сутрин, ФСБ ще посети родителите му, ще ги „запише“ и тогава може да се случи всичко с тях.“

Според Павел, повечето от хората, които са останали в Мариупол или са се върнали, са го направили, за да помогнат на възрастните си роднини или заради това, че имат собствени жилища. Той отбелязва, че най-голямата грижа в Мариупол е да запазиш дома си, тъй като по-голямата част от имуществото, повредено от руските бомбардировки, е разрушено, а разходите за живот и безработицата са се увеличили драстично:

„Бих казал, че 95% от всички разговори в града са свързани със собственост: как да си върнем дома, как да продадем апартамент. Ще чуете хора да говорят за това, докато стоят на опашка за хляб, на път за аптеката, на пазар, навсякъде, казва той.

Ирина, която живее в окупирания Крим, е решила да остане, не само за да се грижи за възрастен роднина, но и защото не е иска да напуска „красивия си дом“.

Тя казва, че на полуострова всички знаци за украинска идентичност на обществени места са забранени и изличени, че вече не може да говори на украински публично, „защото никога не се знае кой може да ви докладва на властите“.

Какво още очакват украинците, които живеят под окупацията от мирното споразумение
Както казва Мавка, хората  следят отблизо случващото се в Киев, „защото е важно за нас да знаем дали Киев е готов да се бори за нас. Дори малките стъпки към мира имат значение“:

„Тук имаме влакче на настроенията. Мнозина се притесняват, че може да бъдат подписани документи, които, не дай си Боже, ще ни оставят под руска окупация за още по-дълъг период. Защото знаем какво ще направи Русия тук.“

Те се притесняват, че ако Киев се съгласи на прекратяване на огъня, това може да означава, че Русия ще следва същата политика, както в Крим, заличавайки украинската идентичност и репресирайки населението.

„Те вече заместват местните жители със свои хора. Но хората тук все още са пълни с надежда, ние ще продължим съпротивата си, просто ще трябва да бъдем по-креативни“, казва тя.

В същото време Павел вярва, че войната трябва да приключи, дори това да означава загуба на възможността да се върнем в Украйна. Той обаче разбира, че това решение няма да е лесно.

„Човешкият живот е най-голямата ценност... но има определени условия за прекратяване на огъня и не всеки може да се съгласи с тях, защото възниква въпросът: защо всички тези хора загинаха през последните три години? Дали биха се почувствали изоставени и предадени?“, отбелязва той.

Превод: Faktor.bg