На 9 декември в Париж се състоя първата след тригодишно прекъсване среща в „нормандски формат“. Срещата се проведе на фона на нестихващи протести в Украйна под лозунга „Не на капитулацията“. Движението „Съпротива на капитулацията“, в което са обединени различни опозиционни партии, граждански организации, общности, и отделни фигури от волонтерското и патриотично движение разпъна пред президентството палатково градче с предупреждение към Зеленски да не преминава очертаните червени линии, зад които Украйна не бива да се озовава, в името на своя суверенитет и независимост.
Три дена след срещата, на сайта на президентството внесоха промени в текста на комюникето от срещата в Париж, които коренно промениха смисъла на договореното, а Зеленски внесе за гласуване във Върховната Рада законопроект за промени в Конституцията за децентрализацията.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски пристигна във френската столица с многоброен екип, в който нямаше фигури от бившия преговарящ по минските протоколи състав. В украинската делегация бяха включени външният министър Вадим Пристайко, помощникът на си Андрей Ермак, началникът на Генералния щаб Руслан Хомчак, шефът на офиса на президента Андрей Богдан, началникът на Службата за сигурност Иван Баканов, МВР министърът Арсен Аваков, изпълнителният директор на «Нафтогаз» Юрий Витренко и други. Част от тях присъстваха „за всеки случай“ – ако се стигне до прогрес на срещата, да договарят детайлите.
Руската делегация също беше широко представена – в състава й бяха включени и главата на Газпром Алексей Милер, и министърът на енергетиката Александър Новак, и, разбира се, съветникът на Путин Владислав Сурков, който координира и ръководи ситуацията в Донбас от офиса на руския президент.
По време на срещата, президентите на Украйна и РФ – Володимир Зеленски и Владимир Путин се оттеглиха на самостоятелна среща „на четири очи“, която трая час и 20 минути, докато останалите участници обядваха.
На дадената късно вечерта след срещата пресконференция, беше обявено, че в Париж са постигнати следните основни договорености: извеждане на войските в още три района на линията на съприкосновение до март 2020 година; обмен на пленници до края на 2019 година; пълно прекратяване на огъня до края на 2019 година; продължаване на действащия закон за особения статут на Донбас; разширяване на мандата на СМММ на ОССЕ; следваща среща в «нормандски формат» която да се състои до март 2020 година.
На пресконференцията съобщиха, че не е постигнато съгласие и ще продължи обсъждането по въпросите за провеждане на местни избори, възстановяването на пълен контрол на Украйна над границата й с РФ и транзита на газ.
На официалните сайтове на лидерите на страните, участвали в срещата се появиха официални съобщения с постигнатите договорености.
Публикуваното на сайта на президента на Украйна Володимир Зеленски комюнике до известна степен успокои украинците, които се притесняваха от светкавично предаване на Украйна – „върна се с нищо, което е по-добрият вариант“.
По всяко от декларираните като постигнати договорености има множество въпроси и несъответствия. Въпреки постигнатото примирие още в средата на 2018 година, окупационните сили продължават обстрелите от забранени от Минск оръжия. На двата участъка, в които Украйна вече изтегли войските си, започна оформянето на „сиви зони“, постепенното им заемане от страна на „опълченците“, и продължаване на обстрелите. А по отношение на обмена на пленници, понятието е твърде разтегливо за руския президент Путин, и продължава да е спорно.
Външният министър на Украйна Вадим Пристайко съобщи, че датата за прекратяване на огъня, новите участъци за изтегляне на войските и списъците за обмен на пленници, ще бъдат обсъдени на срещата на тристранната контактна група в Минск на 18 декември.
Докато украинското общество обсъждаше трескаво дали е имало договорки под масата, доколко ще бъдат изпълнени постигнатите, и какво значи това за Украйна, президентът Зеленски направи две бързи крачки към федерализацията на Украйна – една от червените лини, обявени като граница, зад която не бива да се минава.
***
Зеленски внесе в парламента на Украйна законопроект за промени в Конституцията за децентрализация
На 13 декември президентът на Украйна е внесъл във Върховната Рада на Украйна законопроект за промени в Конституцията на Украйна, касаещи децентрализацията на властта. На официалния сайт на Върховната Рада проектът е определен като неотложен. До обед на 16 декември, понеделник, не беше поместен текстът на законопроекта.
Помощникът на президента Андрей Ермак, който още преди провеждането на срещата в Париж заяви, че екипът на Зеленски има готовност да проведе конституционна реформа във връзка с децентрализацията, коментира с мъглявата формулировка, че „не ставало дума за федерализация, а за предаване на част от пълномощията по места, и определяни разпоредби за неконтролираните територии в Донбас“.
***
На официалния сайт на президента на Украйна внесоха промени в документа от срещата в Париж, които коренно промениха смисъла му
След тридневна дискусия в украинското общество по повод постигнатите договорености в Париж на срещата в „нормандски формат“, на официалния сайт на Президента на Украйна промениха съдържанието на комюникето от срещата.
Главният редактор на англоезичното издание Euromaidan Press, Аля Шандра изказа опасения, че Украйна се е съгласила да предостави засилени правомощия на окупираните територии и допълнително да го заложи в Конституцията. От кабинета на президента твърдят, че това не е вярно.
Още от Свят
Арменската федерация вдигна ръце от Краснобаева – обиждала треньорите и изпадала в истерия
Арменската федерация вдигна ръце от Краснобаева – обиждала треньорите и изпадала в истерия
Румънски граничен полицай е намерен прострелян в главата; трябвало да охранява избирателна секция
Румънски граничен полицай е намерен прострелян в главата; трябвало да охранява избирателна секция
Полша се затваря за чужденци, включително за трудови мигранти
Правилата за издаване на студентски визи също са затегнати