Умственото пътуване във времето: може ли да спаси паметта ни?

Ново изследване показва, че „умственото пътуване във времето“ помага на мозъка да възстановява спомени – но ефектът е временен

Идеята за пътуване във времето е вдъхновявала писатели, философи и мечтатели в продължение на векове. Макар физическото преместване в миналото или бъдещето да остава в сферата на научната фантастика, хората притежават способност, която учените наричат „умствено пътуване във времето“ – способността да се връщаме мисловно към минали преживявания и да изграждаме представи за бъдещето.

Според ново изследване от Университета в Регенсбург, Германия, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), тази уникална когнитивна способност може да подобри краткосрочното припомняне на спомени – но не завинаги.

Експеримент с 1 216 участници показва как работи паметта

Учените провеждат два вида експерименти – единият включва запомняне на списък с думи, а другият – откъс от текст. Четири групи доброволци били наблюдавани в различни времеви интервали (4 часа, 24 часа и 7 дни), като всяка използвала различни стратегии за припомняне:

• Контекстуално връщане към мисли, емоции и усещания, свързани с момента на запомняне;
• Селективно припомняне, при което се разглежда само част от информацията;
• Без прилагане на техника – като контролна група.

Какво показаха резултатите?

• След 4 часа, контекстуалното припомняне чрез емоции води до 70% точност, а селективното – 84%.
• След 24 часа, същите методи дават съответно 59% и 68% точност.
• Но след 7 дни ефектът рязко отслабва: емоционалното припомняне не подобрява резултата, а селективното води само до 31% точност.

Мозъкът и скалата на Сизиф

Учените сравняват този процес с митичния образ на Сизиф – осъден да търкаля камък по хълм, който всеки път се търкаля обратно. Менталното пътуване във времето „възкресява“ спомена, но не спира забравянето – то се връща отново и отново.

„Тази картина на сизифовски цикъл на припомняне и забравяне се различава от схващането, че връщането в контекста е еднократен ефект“, обясняват изследователите. Въпреки моментния ефект на „връщане в миналото“, паметта отново се разпада, ако не се поддържа.

Какво означава това за нас като общество?

В свят на непрестанна информация и натовареност, способността да се връщаме към себе си в определени моменти – чрез чувства, спомени или контекст – може да се окаже ценен инструмент за учене и себепознание. Но също така напомня, че паметта е процес, а не статична библиотека – тя иска грижа, време и често – повторение.