Разследващ журналист от Унгария: Орбан има пълен контрол, обществото е узряло за промяна, трудното предстрои
Твърдението за планиран саботаж срещу „Турски поток“ е било използвано „по класически орбанистки сценарий“ като инструмент за всяване на страх в предизборната кампания. Това заяви в интервю за БГНЕС унгарският журналист Балаж Кауфман от независимото издание „444“. Смятан за едно от водещите имена в разследващата журналистика в Унгария, Кауфман каза, че случаят носи белезите на операция под фалшив флаг, използвана за политически цели.

Работата на Кауфман е съсредоточена върху вътрешната политика, системната корупция и скандалите от голям обществен интерес, което предизвиква остри реакции от режима на Виктор Орбан и неговата медийна империя. Той придоби широка известност с разследване от 2024 г., разкрило президентско помилване на човек, осъден за прикриване на сексуално насилие над деца. Случаят предизвика силно обществено възмущение и доведе до оставките на президента Каталин Новак и бившия министър на правосъдието Юдит Варга.

Кауфман е носител на наградата „Непсабадшаг“ за свобода на словото и на Унгарската награда за журналистика.

Той предупреди още, че системата на Орбан е разположила свои лоялни кадри в ключови демократични институции, което прави всяка реална политическа промяна далеч по-трудна от една изборна победа. В същото време подчерта, че независимата журналистика в Унгария е оцеляла въпреки дългогодишния натиск и трябва да продължи да съществува като „имунната система на демокрацията“.

Относно т.нар. план за „саботаж“ срещу „Турски поток“ малко преди изборите в Унгария, Кауфман посочи, че по случая така и не е имало никакво ясно заключение, въпреки че до сръбския участък на тръбопровода, близо до унгарската граница, е било открито взривно устройство. Негови източници са го предупредили  месец по-рано, че правителството подготвя някакъв инцидент под фалшив флаг преди вота, вероятно за да повиши нивото на готовност на страната за терористична заплаха и да използва тази атмосфера за намеса в изборния процес.

Той посочи, че подобни предупреждения са идвали и от експерти, които следят руската намеса и руско-унгарските връзки, сред които Андраш Рац и бившият агент на тайните служби Петер Бодоки. Кауфман каза, че най-лошият сценарий би бил властите да повишат нивото на заплаха дотам, че да обявят, че в неделя няма да има избори, или да оправдаят други извънредни мерки. Това не се е случило, отбеляза той, но според него случаят все пак е бил използван „по класически орбанистки сценарий“ чрез пресконференция на границата и употребата на страха като инструмент на предизборната кампания. В неговите очи случилото се в крайна сметка носи белезите на операция под фалшив флаг.

По темата за състоянието на медиите Кауфман каза, че независимата журналистика все още съществува в Унгария въпреки дългогодишния системен натиск. Системата на Орбан е овладяла обществените медии, включително унгарската телевизия, информационната агенция и радиото, докато богатството на олигарсите, натрупано с публични средства, е било използвано за изкупуване на частни телевизионни канали и вестници. В някои случаи, уточни той, компании са били принуждавани да се разделят с изданията си. Въпреки това независими редакции са успели да оцелеят, като са намерили нови финансови модели. В случая на „444“ обръщането към читателите и изграждането на абонаментен модел е помогнало да се запази редакционната независимост.

Кауфман описа Унгария като хибриден режим, който съчетава авторитарни методи с частично запазени демократични характеристики. Независимата журналистика, каза той, е един от тези останали елементи. Макар „444“ да не е най-четеното издание в страната, неговите публикации, особено разследванията, са широко известни и масово споделяни, помагайки на обществото по-добре да разбере какво се случва в Унгария.

Попитан за опозиционната партия ТИСА и възхода на Петер Мадяр, Кауфман каза, че последните социологически данни показват, че правителството на Виктор Орбан е изправено пред реална политическа заплаха и че в унгарското общество ясно е настъпила промяна. Според него опозицията най-сетне е разбрала, че срещу Орбан трябва да застане един-единствен претендент и че Петер Мадяр вече се е очертал като реален съперник.

Същевременно той предупреди, че всяка смяна на властта ще се сблъска с дълбоко вкоренена институционална съпротива. Лоялни на Орбан фигури присъстват в ключови демократични институции, включително прокуратурата, Унгарската национална банка и Конституционния съд. Кауфман посочи и избирателна система, изградена от ФИДЕС така, че да облагодетелства победителя, като отбеляза, че ако Петер Мадяр спечели, има поне известен шанс да си осигури мнозинство от две трети. Дори и тогава обаче, каза Кауфман, решаващият въпрос ще бъде какво всъщност би могъл да направи с институции, толкова дълбоко зависими от Орбан. В този смисъл, подчерта той, истинското изпитание би започнало след всяка изборна победа.

По въпроса за унгарското влияние в Западните Балкани Кауфман каза, че не е специалист по темата, но призна, че медийните придобивания, свързвани с фигури като Петер Шац, изглежда се вписват в по-широк опит за износ на орбанисткия модел към съседни държави. Той отбеляза, че е чувал за подобни медийни покупки в страни като Словения, Сърбия и Северна Македония. В същото време подчерта, че моделът не може непременно да бъде възпроизведен навсякъде по един и същи начин, като даде за пример Словения, където по-силните демократични институции са били по-добре подготвени да устоят на подобни амбиции.

По повод т.нар. закони за защита на суверенитета в Унгария Кауфман каза, че общественият дебат около това законодателство е дал на медиите сериозни основания да се страхуват как може да бъде използвано. Всеки публичен сигнал около закона е сочел именно в тази посока, заяви той. В крайна сметка обаче властите не са го приложили. Според него е имало силна съпротива не само от медийните организации, но и от обществото като цяло, макар да не може да каже с точност защо правителството в крайна сметка е решило да не го наложи. Засега, добави Кауфман, този закон не е пряк проблем за журналистите, но противопоставянето на приемането му е изисквало сътрудничество между редакциите.

Кауфман отхвърли и опитите на режима на Орбан да го представя като провокатор, като подчерта, че е просто журналист, който върши работата си според професионалните стандарти. Макар да призна, че е имало моменти, които могат да бъдат тълкувани като признаци на заплаха срещу личността му, той каза, че не е усещал непосредствена физическа опасност. Вместо това е постоянен обект на лични атаки в проправителствените пропагандни медии, включително в това, което той определи като уж „документален филм“, направен за него и редакцията му.

Натискът е реален, каза той, като посочи видеа, снимки и пропагандни материали, разпространявани онлайн срещу него и неговите колеги. „Избрахме да бъдем журналисти в ерата на Орбан, а това си има цена. И ние трябва да я платим“, заяви Кауфман.

Поглеждайки напред, той каза, че независимата журналистика е показала както съпротива, така и устойчивост през цялата епоха на Орбан и ще остане необходима независимо от изхода на изборите. Кауфман отбеляза, че от седмици и месеци е потопен в отразяването на кампанията и не смята, че изцяло негова роля е да дава окончателен отговор за бъдещето, тъй като главните редактори и ръководителите на редакции също трябва да мислят по тези въпроси. Въпреки това той изрази надежда, че обществото разбира журналистиката като част от своята имунна система. „Независимата журналистика трябва да остане имунната система на демокрацията в Унгария“, подчерта той и допълни, че тя трябва да устои независимо дали ще има системна промяна или смяна на правителството.