Александър Левченко

В Унгария скоро трябва да се проведат изключително напрегнати парламентарни избори. За първи път от 16 години управляващата партия на премиера Виктор Орбан е изправена пред реална заплаха да загуби властта. Социологическите проучвания показват изоставане на „Фидес“ спрямо основната опозиционна сила — партия „Тиса“ на Петер Мадяр — с 12–19%. При честно гласуване това прави поражението на Орбан на 12 април практически неизбежно.

Москва активно се опитва да спаси своя стратегически партньор, използвайки максимално широки ресурси — организационни, финансови, бизнес и политически. Според унгарската опозиция в Будапеща са пристигнали опитни руски политически технолози, включително специалисти по специални информационни операции и влияние върху избирателните процеси. Въпреки масираната антиукраинска реторика, която екипът на Орбан превърна в един от централните мотиви на кампанията, тези усилия не дават желания резултат. 

Наративът за „украинска намеса“ е очевидна манипулация, 

целяща да прикрие безпрецедентното присъствие на руски структури в Будапеща и зависимостта на правителството на Орбан от Москва.

Унгария остава единствената страна в НАТО и ЕС, която не е експулсирала нито един руски разузнавач след мащабните шпионски скандали в Европа. Освен това значителна част от агентите, изгонени от европейските столици, са били прехвърлени именно в Будапеща, където продължават дейността си под дипломатическо или бизнес прикритие.

Съществена подкрепа за Орбан оказва и бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, който нееднократно е заявявал желанието си да го види отново начело на унгарското правителство. В Будапеща вече пристигнаха няколко американски политици — включително държавният секретар — за открита демонстрация на подкрепа, а през следващите дни се очаква посещение и на вицепрезидента на САЩ.

По препоръка на руските политически консултанти Орбан се опитва да отвлече вниманието на избирателите от фактите за външна намеса от страна на Русия, разигравайки картата за уж „украинска намеса“ в изборния процес. Почти цялата агитационна продукция на „Фидес“ съдържа призиви за противодействие на „украинското влияние“ и предупреждения за риска Унгария да бъде въвлечена във войната. Но и този подход не дава очаквания ефект.

Осъзнавайки риска да загуби властта, Орбан се стреми да 

създаде основания за отлагане на изборите.

Да се направи това в рамките на закона е почти невъзможно — освен чрез въвеждане на извънредно положение, което изисква резонансно събитие. Именно в този контекст следва да бъде разглеждан инцидентът от 5 април, настъпил в деня на католическия и протестантския Великден.
На 5 април президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че на север на страната, близо до унгарската граница и недалеч от газопровода „Балкански поток“ — сухопътното продължение на „Турски поток“, по което руски газ се транспортира към Сърбия и Унгария — е била открит взривно устройство. Открити били два раници с четири килограма експлозиви. Вучич благодари на службите за „предотвратяването на мащабен терористичен акт“.

Очакваше се Белград веднага да посочи виновник и да се опита да свърже инцидента с Украйна. Но това не се случи. Напротив — вечерта директорът на Агенцията за военно-безопасност на Сърбия Джуро Йованич заяви, че: през последните месеци службите са предупреждавали за възможни инциденти; 

версиите за „украински експлозиви“ са дезинформация; 

намерената взривчатка е американско производство, но това не определя участие на САЩ; оперативните данни сочат възможна диверсия от лице от мигрантска среда, което има военна подготовка.
Това сдържано формулиране очевидно контрастира с очакванията на Будапеща.

Заплахата за подриване на газопровода шест дни преди изборите обективно играе в полза на Орбан. Инцидентът позволява да се пренасочи вниманието на избирателите от корупционните скандали и влошаването на икономическата ситуация към 

въпросите на „националната сигурност“. 

Скоростта на разпространение на информацията чрез провластовите унгарски медии и мрежата от ботове в X показва предварително подготвена информационна операция. Спешното заседание на Съвета за отбрана и сигурност на Унгария, както и разгръщането на редовната армия за блокиране на границата със Сърбия, създават атмосфера на изкуствена заплаха.
Такъв сценарий напълно 

повтаря тактиката на руските специални служби, 

включително операциите с взривяването на жилищни сгради през 1999 г., които осигуриха идването на Владимир Путин на власт. Подобни провокации Москва вече е използвала — например през 2006 г. на границата с Грузия, когато взривове върху инфраструктурни обекти предизвикаха енергийна криза в Тбилиси.
За Русия е изключително важно да запази Орбан на власт: през последните 15 години именно Унгария беше ключов канал за силно руско влияние в ЕС и НАТО. Потенциална провокация по газопровода „Балкански поток“ изглежда като опит на руските специални служби да се намесят в изборите и да укрепят позициите на правителството, лоялно към Кремъл.

Всякакви обвинения срещу Украйна в причастност към диверсии нямат логика. За Киев е стратегически неизгодно да подкопава енергийна инфраструктура, водеща към ЕС. Освен това всеки инцидент, представен като „украинска следа“, би дал на Орбан формален повод да блокира пакети с военна и финансова помощ за Украйна.

Бившият премиер на Швеция Карл Билд, лидерът на унгарската опозиция Петер Мадяр и премиерът на Полша Доналд Туск вече изразиха мнение, че инцидентът 

може да е инсценирана операция на Орбан,

насочена към проваляне на изборите.

За Украйна е изключително важно да запази репутацията си на предвидим партньор и да не дава на Будапеща никакви поводи за манипулации. Диверсия по „Балкански поток“ би била идеален сценарий за Москва и Орбан, позволявайки да се представи Украйна като „заплаха за европейската енергийна сигурност“ и да се разклати единството на ЕС.

За Киев е критично важно вниманието на международната общност да остане съсредоточено върху руската агресия и реалните заплахи за регионалната сигурност, а не върху изкуствено създадени инциденти в Сърбия и Унгария.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).