Константин Егерт, Дойчев Веле

Бях тийнейджър, когато моята кръстница Олга за пръв път ми разказа за "Зимната война" между Съветския съюз и Финландия през зимата на 1939/1940 година. Когато навремето Сталин започнал под измислен предлог своя зле подготвен завоевателен поход срещу Финландия, Олга работела като медицинска сестра в Москва.

"В учебниците тази война се споменаваше само с няколко реда"

"Беше ужасно. Докарваха безброй млади войничета с ужасяващи измръзвания и рани от снайперисти, които изобщо не можеха да бъдат лекувани. Финландците унищожиха нашата армия, но на нас ни беше забранено да говорим за това. Те трябваше да ни отстъпят няколко области, но ние така и никога не успяхме да ги превземем", разказваше моята кръстница. Това беше истински шок за мен, защото в нашите учебници тази война се споменаваше само с няколко реда. През моето детство, т.е. през 1970-те и 1980-те години, в тогавашния СССР на Финландия се гледаше като на "най-приятелската" от всички капиталистически държави. Някои финландски продукти като топено сирене или зимни якета бяха почти единствените западни продукти, до които съветските граждани успяваха да се доберат. Но след разказите на моята кръстница Олга вече не можех да гледам на финландците като на безобидни производители на сирене.

Години по-късно чух за пръв път една прочута финландска песен от военната 1939 година, чийто рефрен "Нет, Молотов" осмиваше Сталиновия народен комисар за външните отношения Вячеслав Молотов. Финландците действително бяха успели да опазят своята независимост, макар и с цената на известни ограничения и условия, диктувани от Москва. Спазването на неутралитет беше най-важното от тези условия. Или с други думи: забраната Финландия да влиза в НАТО, основан през 1949 година. Дори когато Съветският Съюз се разпадна през 1991 година, обществеността във Финландия остана резервирана по отношение на евентуално присъединяване към Алианса.

Финландия винаги е била много тясно обвързана с Русия в икономическо отношение. По-голямата част от потребностите на страната от петрол и газ се покриват с руски доставки. Росатом - държавната руска фирма за строеж на атомни централи дори проектира изграждането на една централа във Финландия. А това е рядко срещано за една западна страна. Поддържането на политически контакти с Кремъл беше неотменима съставна част на финландската политика. Финландският президент Саули Нийнистьо беше сред малкото западни политици, които до януари редовно разговаряха или се срещаха с руския президент Путин.

Днес обаче в Хелзинки отново се пее старият войнишки хит от 1939 година. Финландците отново казват "Нет" - този път на Путин. И са готови да се присъединят към Северноатлантическия съюз. Финландският неутралитет - един от най-дълготрайните белези на европейската архитектура за сигурност след Втората световна война, се срина само за няколко седмици - под впечатлението на руската нападателна война срещу Украйна. За Путин това е тежък политически удар. От първото си официално посещение във Финландия през 2001 година той неизменно полагаше големи усилия, за да поддържа политическите и икономически контакти между двете страни. А сега е принуден да види как плодовете на неговата политика бяха унищожени само за няколко седмици. Финландия предприе и втори символичен акт - отказа се от изпълнението на проекта за атомна централа с Росатом. В отговор Русия прекрати доставките на електроенергия за Финландия в нощта срещу 14 май. Финландците обаче са подготвени за евентуални трудности и вече търсят нови доставчици на енергия. Дългогодишният им опит от контактите с Русия ги е научил, че Кремъл взима насериозно само онези, които са готови на жертви и които не се огъват.

Путиновият опит за военно изнудване е обречен на провал

Войната в Украйна разкри колко жалко е състоянието на руската армия. Същевременно финландските въоръжени сили редовно участват в ученията на НАТО, притежават модерни оръжия и са напълно съвместими с останалите армии от Алианса. Ако Кремъл реши да увеличи своето военно присъствие по протежението на 1000-километровата граница с Финландия, финландците ще могат да разчитат на подкрепа от страна на новите си съюзници от НАТО, включително от САЩ, които ще прехвърлят свои войски и въоръжения в региона. Стратегическите позиции на Русия в Северна Европа ще се влошат съществено. Швеция навярно ще последва финландския пример и така Балтийският регион на практика ще се превърне в територия на НАТО.

Стига Алиансът да пожелае, той ще може вече и много по-лесно да изолира Калининград - руския анклав между Полша и Литва. Каква ирония само: Путин превърна борбата срещу разширяването на НАТО в своя запазена марка, а сега е принуден да гледа как войските на НАТО се разполагат на 130 километра от Санкт Петербург. На Молотов това никак не би му се харесало.