Успех или провал: За какво се споразумяха Радев и Лукойл - Нефтохим? Дебне ли ни нов БОТАШ?

Димитър Попов

Казусът с Лукойл и провъзгласения от Радев успех след преговорите с компанията Литаско доказва единствено две неща. Първото е, че Радев е много страхлив управленец и лесно ще предава българските интереси на външни сили, които имат влияние върху него. И второ, че от международните фактори най-голямо влияние върху настоящото българско правителство има Москва. 

Какво е споразумението, което са постигнали всъщност?

Сигурен съм, че никой няма конкретен отговор на този въпрос, защото самото споразумение беше представено в пълна мъгла, с много емоции и дори мелодрама - Лукойл милостиво оттеглил жалбата срещу България и нямало да му плащаме 3 милиарда, които никога не сме му дължали. Нямаше никакви обяснения нито защо е трябвало да ги плащаме, нито пък какво е обещало правителството да направи срещу тази виртуална сума. 

Според оскъдната информация за това споразумение в медиите, ще разрешим на Литаско да купува петрол за нашата рафинерия откъдето си иска, а ограниченията за разплащанията между Литаско и Лукойл- Нефтохим отпадали! Какво означава това ли? Означава, че правителството е обещало да направи нещо, което не зависи от него, а фирмата Литаско е приела това обещание на юнашко доверие! 

Това ли всъщност се е случило наистина?

От приватизацията си насам българската рафинерия работи на ишлеме за фирмата Литаско, регистрирана в Швейцария, собственост изцяло на Лукойл и Газпром. Схемата е следната: Литаско доставя руски нефт за преработка в Бургас, винаги на много висока цена, после изкупува продуктите на рафинерията много евтино и ги продава за своя сметка с огромни печалби както на вътрешния, така и на международния пазар. Парите от продажбата естествено Литаско превежда в Русия, а Нефтохим работи на счетоводна загуба и не плаща никакъв данък печалба на България години наред. Това прехвърляне на пари между свързани фирми /и Литаско, и Лукойл- Нефтохим са собственост на руската държава/, е в нарушение на куп български и европейски закони, но българските правителства досега не си мърдат пръста да променят това статукво от страх, че рафинерията, която представлява 25% от икономиката ни, ще спре да работи.

Драмата започна след началото на войната в Украйна. Оттогава собственика на нашата рафинерия Лукойл е 

под санкции

 в две посоки. Първата е от Брюксел, когато през 2022 година беше въведен санкционен режим срещу Русия. Според този режим европейските рафинерии нямат право да купуват руски петрол, да го преработват и да продават продуктите от него на европейския пазар. По настояване на Асен Василев България получи изключение от този режим, но то изтече през 2023 година. Оттогава насам фирмата Литаско официално продава на нашата рафинерия само казахстански петрол, макар неофициално да е известно, че в открито море петролът се претоварва на други кораби и пак идва от Русия. 

Вторият пакет санкции са от САЩ и Великобритания и се отнасят до банковите разплащания на Лукойл. Според тях парите, спечелени от Нефтохим не бива да се превеждат в Русия и да захранват войната в Украйна. Тези санкции бяха въведени миналата година и тъй като рафинерията не можеше да извършва банкови преводи, тя трябваше да спре да работи. България обаче получи дерогация от САЩ и Великобритания с условието да назначи особен управител, който гарантира, че парите от продажбата на нефтопродукти ще остават по банкова сметка на компанията в България за целия период, докато траят санкциите. Дерогацията беше до април 2026 година, но беше удължена с още 6 месеца и в момента тя работи.

От изявленията на Радев за преговорите в Швейцария се разбира, че той е обещал на фирмата Литаско тя да получава банкови преводи от българската рафинерия и да има пълното право да се разпорежда с парите както иска. Иначе казано 

санкциите на САЩ няма да важат 

и печалбите на Лукойл - Нефтохим отново ще потекат към Русия. Второто е Литаско да продава на Нефтохим всякакъв петрол, не само казахстански, както досега, но и руски. Което пък директно нарушава санкциите на Брюксел за вноса на суров петрол от Русия. Та ако вярваме на тази изтекла в медиите информация, Радев и неговото правителство са обещали на Литаско, на Газпром и на Кремъл изобщо да не спазват санкциите, наложени от ЕС и от САЩ срещу Лукойл.

Много съм любопитен да видя как неговото правителство ще изпълни такова обещание! И съм сигурен, че предстоят големи лупинги в тази посока...Тъй като от Радев в Кремъл ще очакват действия, допускам в скоро време той да поиска нова дерогация от ЕС за вноса на суров петрол за българската рафинерия. Ще го направи с половин уста, колкото да отчете пред Русия че е опитал все пак, и естествено, ще получи отказ от Брюксел. Допускам също, че особеният управител в Лукойл- Нефтохим широко ще си затвори очите за потока от пари, който рафинерията ще насочи към собственика си Литаско и оттам към Русия. И много съм любопитен да разбера как ще се случи това без самата България да попадне 

под двойно наказание за нарушаване на санкционния режим

 Мен ако питате споразумението с Литаско е обречено на провал и единственото, което ме притеснява е, че то може да има секретна, обвързваща финансово част, която да напомня за договора с Боташ...

Разбира се, не от вчера български правителства са силно зависими от Лукойл, и не от вчера руската компания изземва част от българския държавен суверенитет като налага своите и руските интереси като българска държавна политика. Това случваше и при Симеон, и при Борисов, и при правителствата на Кирил Петков и Гълъб Донев. 

Радев обаче 

минава всички червени линии

 и се държи като премиер назначен от самия Лукойл и от Кремъл. Това е обидно, унизително и на практика ще ни донесе огромни проблеми в бъдеще. Първо защото премиерът не е в състояние да изпълни големите обещания, които е дал на Лукойл. Не зависи от него да отменя санкции на Брюксел и на Вашингтон.

И второ, пак ще ни постави в международна изолация заради опитите да нарушаваме единомислието между нашите съюзници. Такова поведение ни утвърждава като черната овца на Европа, което за бедната и зависима България е фатално бъдеще.

Не може да стоиш на два стола по време на война и да си пиеш чая между воюващи страни, генерал Радев! Не може да обещаваш всичко на всички и накрая, когато разберат че ги лъжеш, да останеш сух от водата. Вижте примера с Борисов: и той до 2020 година седеше на два стола, и той беше хитрец, който заиграва с всички, но накрая го прилъгаха с Турски поток и именно външните фактори го изритаха от властта съвсем безцеремонно.

Сметката идва накрая и този хитрец по средата винаги е губещата страна!