Присъствието на сръбския президент Александър Вучич на церемонията по повод началото на дейностите по изграждането на терминал за втечнен природен газ в Александруполис е сигнал за западните партньори, че Белград търси алтернатива на руския газ, въпреки че този проект по редица причини не може да бъде алтернатива за потребителите на "синя енергия" в Сърбия, според местната професионална общественост.

Самият Вучич е наясно, че втечненият природен газ, който трябва да бъде доставен до пристанището близо до Солун, не е жизнеспособна алтернатива за Сърбия, поне в момента. Той каза, че ще отнеме година и половина за изграждането на газопровод между Гърция и България, която ще транспортира тази енергия до страната ни и че през следващите няколко години Сърбия ще задоволи 99% от нуждите си от "синя енергия" от Русия. Експертната общественост изтъква, че изграждането на терминала в Александруполис отнема време, но по-големият проблем е цената и количеството газ от него, на които Сърбия би могла да разчита. Експертите твърдят, че газът би бил по-скъп от руския и че става дума за значително по-малки количества от предлаганите от Москва, пише в свой анализ сръбският вестник „Данас”.

Основният проблем са количествата, на които Сърбия би могла да разчита. Държавата не участва в изграждането на този терминал, а онези, които участват в проекта, със сигурност го правят, за да имат достатъчно газ за собствените си нужди. Съответно възниква въпросът дали ще има излишък за офертата към други купувачи на пазара и за какви количества става дума, обяснява газовият експерт Велимир Гаврилович.

„Ако знаем, че Русия вече не изнася газ за България и че София има нужда от доставки от друга посока, тази страна ще се окаже в ситуация да запази за себе си всички количества, които е получила от Александруполис, заради собственото си потребление, а не да ги препраща към Сърбия. Въпросът е дали приемният капацитет на терминала ще бъде достатъчно голям, за да поеме едновременно предварително заявените количества газ, както и допълнителни такива, които Сърбия би могла да поиска за собствени нужди”, каза той.

Според него, подкрепата на Вучич за изграждането на терминала има политическо измерение, за да покаже на страните от ЕС и САЩ, че Сърбия търси алтернатива на руския газ – стъпка, която Брюксел и Вашингтон очакват от Белград заради санкциите срещу Москва.

„Сигурно е, че има политика в речта на президента Вучич по този въпрос, а от друга страна е добре, че Сърбия има такава възможност да се снабдява с газ извън Русия. Разбира се, трябва да се подчертае, че поне в момента това не е жизнеспособна алтернатива. Просто строителството на терминала в Александруполис току-що започна и за да бъде завършен проектът е нужно време, което означава, че потребителите в Сърбия не могат да разчитат на този газ веднага. И когато това се случи, е видно, че заради транспортните разходи цената на втечнения природен газ ще бъде значително по-висока от тази, която се плаща за руския газ” – посочи Гаврилович.

Определено е полезно за Сърбия газът да идва от няколко страни и от няколко източника, смята генералният секретар на Газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич.

„След изграждането на газопровода между Гърция и България ще може да се доставя на потребителите у нас. Не е необходимо Сърбия да изгражда допълнителна газова инфраструктура, за да се случи това. От друга страна е напълно ясно, че втечненият природен газ би бил значително по-скъп от руския. Също така въпросът е дали ще има достатъчно количества, за да задоволим нуждите ни от газ. Най-големите производители на втечнен природен газ са Катар, Индонезия и Австралия. Повечето от това, което произвеждат, е запазено предварително от най-големите потребители като Китай, Япония и Южна Корея. Съответно, няма достатъчно наличен втечнен природен газ за нуждите на европейските страни, а с това и на Сърбия”, подчерта той.

Според енергийния анализатор Горан Радосавлевич, изявленията на Александър Вучич относно изграждането на терминал за втечнен природен газ в Гърция имат политическа конотация.

„При новата ситуация в енергетиката на практика всичко стана въпрос на политика и в този сегмент трябва да се внимава с изявленията, дадени по този повод. Няма съмнение, че за Сърбия е добре да може да разчита на друг доставчик на газ освен на Русия. Това не означава, че може да се твърди, че втечненият природен газ вече е алтернатива на руския. Цената му е по-висока, а терминалът в Александруполис, както и газопроводът до България, по който ще се транспортира, все още не са изградени. Реалистично е да се очаква в най-добрия случай този проект да заработи след две години”, смята Радосавлевич.

Изданието посочва, че изграждането на терминала се извършва съвместно от Гърция и България с подкрепата на Европейския съюз, тъй като това е проект от общ европейски интерес. Терминалът се строи от гръцката компания "Газтрейд", в която българският "Булгартрансгаз" има миноритарен дял. Съответно, българската компания притежава една пета от терминала в Александруполис.

Плаващият терминал в това гръцко пристанище ще има капацитет за съхранение от 170 хиляди кубически метра и регазификация на около 5,5 милиарда кубични метра природен газ годишно. /БГНЕС