Свещеник Стефан Стефанов

Призивът на патриарха, цитиран в много медии, ми се стори абсурден, предположих, че е изваден от контекст, затова потърсих оригинала на Поздравителния адрес до ВКС. Там се казва: „Правилната оценка за събития от недалечното ни минало – като Народния съд, чиито осъдителни решения променят хода на историята на нашето земно Отечество и са в основата на една половинвековна несправедливост – следва да бъде съчетано обаче с нашето лично вътрешно усилие като православни християни и като членове на Христовото тяло – Църквата, да съхраняваме и предаваме на бъдните поколения паметта за невинните жертви, като същевременно намерим сили да простим на виновните; да се примирим с нашите братя и сестри като поставим за основа на нашето единение и общение Самия Господ Иисус Христос, Който е любов.“

Една част от казаното е вярно – че осъдителни решения на НС „са в основата на една половинвековна несправедливост“, както и призива да „намерим сили да простим на виновните“.

Но няма дори и намек, за покаяние на виновните за половинвековната несправедливост и това прави отношението необективно и пристрастно. Повечето от тези, които патриархът нарича „виновни“ и до днес продължават да защитават т. нар. „народен съд“ и издадените от него присъди и в същото време да обругават жертвите. Пропуснато е и още нещо съществено – същите, които поставиха основите на половинвековната несправедливост, през целия този период

насаждаха безбожие и преследваха Църквата и нейния клир,

 вярата и тези, които я изповядваха, тъй като бяха записали в конституцията, че „ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия“, а „образованието се основава на постиженията на съвременната наука и на марксистко-ленинската идеология“. През периода на половинвековна несправедливост Църквата е третирана като реакционна институция, а през първите години на комунистическата власт, освен осъдените от „народния съд“, без съд и присъда по най-жесток начин са избити десетки свещеници и монаси.