Кремъл веднага осъди ответния удар на САЩ, макар той вече трета година ежедневно да  атакува украински градове, но сега демонстрира двуличие като лицемерен съюзник на аятоласите и системен дестабилизатор на сигурността

Мирослав Буковски

Според агенциите Ройтерс и Ал Джазира, на сутринта на 23 юни 2025 е бил регистриран ракетен обстрел срещу обекти на САЩ в Катар, включително базата Ал-Удейд (Al Jazeera, 23.06.2025) — непосредствено след срещата на Министъра на външните работи на Иран Аббас  Аракчи с Министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров в Москва. Това отново доказва, че Москва не просто подкрепя, а 

координира атаките срещу Запада, 

използвайки Техеран като стратегическо прокси.

Бившият президент на Русия Дмитрий Медведев публично спомена за възможността за предаване на ядрено оръжие на Иран (The Guardian, 22.06.2025) – знак за крайната радикализация на руската външна политика. Това вече не е просто геополитическа риторика — това е пряка заплаха за глобалната сигурност. Острата реакция на Доналд Тръмп в социалните мрежи показва, че в Белия дом са наясно с нивото на заплаха, което носи новата „ос на злото“ между Москва и Техеран.

Съюзът между Москва и Техеран е съюз на две автокрации, които координират действията си за дестабилизация на международната ситуация. Според експерти ударът на Иран по база на САЩ в сирийската провинция Ел-Хасака (според Mehr News, 23.06.2025 ) и обстрелът в Катар, са координирани операции, 

съгласувани с Кремъл

 Това не е епизодично сътрудничество, а дългосрочна стратегия за подкопаване на западното влияние.

Руската подкрепа за Иран е директно предизвикателство към САЩ и НАТО. Москва веднага осъди ответния удар на САЩ, макар самата тя вече трета година ежедневно да  атакува украински градове. Това двуличие изобличава Кремъл като лицемерен съюзник на Иран и системен дестабилизатор на сигурността.

Иран е инструмент на Москва за отваряне на нов фронт срещу Запада. Координацията на обстрелите в Сирия, Ирак и Катар, според информация на Fars News (Fars, 23.06.2025), се е случила веднага след посещението на Аракчи в Москва. Това позволява да се говори за

 многостепенна схема: Москва — стратег, Иран — изпълнител

Кремъл провокира „кризисно пренасищане“, надявайки се Западът да намали фокуса върху Украйна. Рязката ескалация в Персийския залив, вероятна ескалация около Тайван, постоянни атаки срещу Украйна — всички тези елементи са част от една стратегия за отвличане на вниманието. Но тази тактика само потвърждава, че РФ е системна заплаха, която не може да бъде пренебрегната.

Сътрудничеството между Иран и Русия в отбранителната сфера вече не е хипотеза, а реалност. Washington Post писа на 20.06.2025, че става дума не само за дронове и ракети, а и за предаване на руски технологии за ирански ракети със среден обсег.

Международната общност трябва да реагира системно. Участието на Русия в иранските военни операции не е въпрос на дипломация, а заговор срещу глобалната стабилност. РФ не може да остане в Съвета за сигурност на ООН, докато сътрудничи с режими, които извършват ракетни нападения срещу съюзници на НАТО.