Д-р Веселина Узунова, РИМ-Хасково

Денят на народните будители се чества от 1909 г. като всенародно признание и възпоменание на българското културно-просветно възраждане, започнало в средата на XVIII в. През следващите години до Втората световна война много политически и видни културни дейци допринасят за утвърждаването на този хубав български празник, за да носи всеки българин искрица от възрожденския дух на предците ни. 

С идването на 9 септември настъпват кардинални промени във всички сфери на социалнополитическия  живот на страната. Наред с репресивното налагане на новите правила, още от първите дни след преврата се пуска в действие и пропагандната машина, която неуморно убеждава българския гражданин в справедливостта  и благородството на комунистическия режим. Съхранил през  годините своите християнски традиции, под натиска на комунистическата пропаганда българинът е принуден да се разделя както с християнските, така  и с някои от най-светлите си патриотични празници,  какъвто е Денят на народните будители.

На 1 ноември 1944 г. България празнува за последен път Деня на народните будители, след което празникът е официално е заличен от празничния календар и заменен с празници в духа на новото време.

В Хасково, както във всеки по-голям град, промените настъпват бързо и подмяната на традиционните ценности и добродетели нахлуват най-напред в училищата. При последното честване на Деня на народните будители в Хасково, местният вестник „Народна борба” помества на страниците си репортажи за разяснителни кампании сред ученици и учители. Хасковският учител Дим. Петколичев в слово пред ученици заявява, че истинските будители са били фалшифицирани от фашистката пропаганда и в действителност те са Димитър Благоев, Васил Коларов и Георги Димитров, които са продължители на възрожденското дело. Словото му е подкрепено от д-р Павел Тагаров, който „апелира  към младежите да се проникнат от идеята за славянското единство, като основна идея на нашите будители”. „Почти всички родни будители”, казва той, „получиха своята култура и борческа закалка от руските духовни водачи и революционери, като Чернишевски, Добролюбов и когато се върнаха в своята родина, дигнаха тяхното знаме за политическо и икономическо освобождение на нашия народ”. Крайно необичайната беседа е завършена от представителя на гвардейската дружина Господин Добрев, който възторжено заключва, че потомците на някогашните хайдути – „нашите преславни партизани, с помощта на непобедимата Червена армия на 9 септември сразиха фашисткото мракобесие и откриха нова ера в нашата история”. Колко ли арогантност и невежество е могъл да поеме невинният детски ум, когато гореспоменатите господа са им внушавали с думите си как и те един ден могат да станат народни будители, ако приключат набързо с училището и станат ударници в някой  от хасковските тютюневи складове! 

Идеята за подмяна на традиционните български будители с „ герои от новото време” е изоставена от българските комунисти, тъй като избутването встрани на Паисий, Неофит Рилски и Захари Стоянов трудно може да бъде обществено оправдано. За да се избегне неловкото съпоставяне на някогашната българска интелигенция, водена от своите будители с новите управляващи, повечето от които необразовани и полуобразовани хора през 1945 г. празникът е просто отменен и постепенно забравен. А партията-държава продължава и през следващите години да налага със сила своите внушения за това, какъв трябва да е българинът и какво да мисли и чувства. Отличен пример за материализиране на тези внушения е почитта към СССР, преливаща в любов и признателност към руския народ-освободител.

Членове на тракийската организация за първи път честват не Деня на народните будители, а Великата октомврийска революция в Хасково, 7 ноември 1944 г. (снимки: РИМ-Хасково)

Реализацията на подобен масов брейн-уош е дело на учредената веднага след 9 септември по съветско настояване Движение за българо-съветска дружба. В протоколите на градския комитет на БКП е отчетен  към 1951 г. слабият интерес към изучаване на руски език и членство в Българо-съветската дружба. Председателят Динко Атанасов заявява, че в Хасково има много приятели на СССР сред трудещите се, но подчертава бъдещите задачи: „работата на БСД трябва да се подобри за разгръщане на широко движение на приятелите на Съветския съюз в нашия град, за възпитаване нашите трудещи се в чувството на дълбока обич и признателност към братския съветски народ, към великия Сталин, за укрепване на животворната и нерушима българо-съветска дружба”. Това са само единични примери за дългогодишните и до голяма степен успешни опити на определени политически кръгове да вкоренят несъществуващи идеали и ценности в културните възприятия на българина. Както изглежда, и тогава са били нужни години време, за да бъдат осъществени намеренията на онези, които са служили на чужди и антибългарски интереси.