Сега поредният политически приют за изпаднали десета, бекапета и московски мекерета ще бъде „партията на Радев“

Теодора Димова, Портал Култура

Излезе от парадния вход на президентството и се гмурна в морето от народна любов. Очаквах да се качи на „семейната Шкода“, с която пристигна за срещата си с унгарския президент, но мизансценът беше променен. Типовите плакати подсказваха, че народната любов не е спонтанна, но има време и тя да бъде организирана.

В момента се работи по оформянето на мита Радев, доизмислят се детайлите, щрихите, акцентите, защото в общи линии Радев е познат, от девет години го гледаме и слушаме. Но сега влиза в нова роля и трябва да се дооформи –

според вкуса на публиката, но и според новия образ.

Ако трябва ще му залепят мустаци, ще му сложат перука, очила, грим и пр. Това вече се прави от бъдещите членове на екипа му с активното участие на медиите.

Кои ще са в екипа му? Тези, които казват, че още не са получили покана. Тоест очакват покана. Но кръгът е много по-широк. Това е проект, който се подготвя отдавна, на високо ниво и в голям мащаб. Някои намекват, че влизането му в партийната политика може да е станало под външно въздействие. Има известна логика, като се знае колко дълго се колеба. Накрая каза, че ще го направи, когато най-малко очакваме. А в деня, в който го направи, нямаше нищо неочаквано.

До деня на абдикацията централен въпрос беше датата, която ще бъде подбрана за нея. След като стана „обикновен гражданин“, вече се коментира партията – ще учредява ли своя, или ще ползва чужда. Изтече информация, че бившият втори човек в ГЕРБ е ангажиран да гради новите партийни структури. Бил голям изборен майстор. Но другата хипотеза по-добре подхожда на образа на кукувичката от часовника, която не строи свое гнездо, а снася яйцата си в чуждо.

Политическата му програма обаче трябва да бъде собствена. Макар че както виждаме до този момент, неговите привърженици го аплодират, без да са видели програма, а и като че ли не проявяват особен интерес към нея. По-интересни са другите, които засега се обозначават като конкуренти, но го правят предпазливо. Именно те заявяват, че не могат да се произнесат по ключовия въпрос – ще се коалират или ще се конкурират с него, защото още не били чули програмата му.Оставят вратата открехната. Готвят се да влязат през нея, но засега не могат да го заявят открито. Да чуели програмата му. Сякаш той не я е рецитирал в продължение на девет години. Или пък се подготвя нова редакция – нов костюм, грим, брада, перука и каквото още трябва. Нямало нито едно изказване на Радев, с което да се докаже, че той е проруски и пропутински. А на какво беше опозиция в продължение на девет години? Нали

 именно на европейския курс на страната.

На Шипка европейски или руски знамена се развяваха около него?

Но сега това трябва да се забрави с оглед на новата коалиция, която се мъти. Като употребих този глагол, се сетих, че той е омоним. Мъти се яйце, но също така се мъти и вода. В случая, за да се измъти яйцето, трябва хубаво да се размъти водата. Това наблюдаваме в момента и то ще продължи до изборите. Само в добре размътена вода ще може да се измъти бъдещата коалиция, която очевидно ще бъде

доста непрозрачна, тоест мътна.

Дано след това да не стане мътна и кървава.

Но за каква коалиция изобщо става дума? Нали бъдещата партия на Радев, или с каквото там се яви на изборите, ще „помете“ или ще „измете“ всички. В момента, в който включиш телевизора, някой от екрана те уверява, че за него ще гласуват най-малко един милиард избиратели. Нали вълната, заради която той напусна президентския пост, е толкова мощна, че никой не може да я спре. Нали всички социологически проучвания отдавна доказват, че той е безалтернативен на политическия терен. А и самото напускане на президентството го доказва най-убедително – такова действие не се предприема, ако то не е жизнено необходимо за страната и ако успехът не е гарантиран. Тоест, той ще спечели с такова мнозинство, че няма да има нужда от никакви коалиции. Коалициите са за онези, на които не им стигат силите да се справят сами. А незнайно защо всички – и леви, и десни, и проруски, и проевропейски, взеха да кроят хипотетични коалиции. Точно както се прави една кройка –

чертае се с креда, боде се с карфици, разпаря се и пак, и отново…

Бившият президент девет години беше опозиция на всички, които са управлявали, включително на лансираните и протежирани от него самия. Сега е малко нелепо да ги търси за коалиция. Те самите нямат проблем, но на избирателите трябва много да се обяснява и да се носи вода от девет кладенеца. Това наблюдаваме в момента.

Констатират се леки несъответствия, но те са неизбежни при всеки изкуствено генериран образ. Разчита се те или да останат незабелязани, или в процеса на работата да бъдат изчистени. Нинова, която го направи президент, казва, че тя му пишела изказванията, а той ги учел наизуст, че го е виждала да говори пред Борисов срещу едните, после с другите срещу Борисов, според ситуацията, че иска той да е алтернативата, да е корективът, да е единственият, че когато е с важните хора в света, гледа да се хареса на тях, а когато е в България, гледа да се хареса на българските избиратели, че има двойствена позиция и по отношение на войната, когато е на външни, международни срещи той заема проевропейска, пронатовска позиция, когато дойде в България казва обратното. И т.н. Подобни характеристики с още конкретика и пикантерия му направиха и други бивши негови сътрудници.

От деветгодишното му президентство най-запомнящ се ще остане отговорът на въпроса, който му зададе неговият опонент проф. Анастас Герджиков:

 „Чий е Крим?“ – „Руски, чий да е!“.

Той определя ориентацията на самия Радев – „Руски, чий да е!“. Някои от най-видните политици обаче чакат да се определял по оста Изток-Запад. Колко още да се определя?

Дали ще „помете“ всички партии, или ще прави коалиции с тях – двете тези са взаимоизключващи се. Нонсенс. Подминаваме го. Най-важното е, че Радев е очакван като поредният спасител. Някой може ли да изброи кой по ред? Друго може и да нямаме, но в новата ни история спасителите изобилстват. Явно търсенето на спасители е национална черта. Сценарият, по който те идват и си отиват, е един и същ –

силна подкрепа, последвана от грозно разочарование и никакви поуки.

(Само)излъганите стават прелетни птици към следващия спасител. Сега поредният политически приют за изпаднали десета, бекапета и московски мекерета ще бъде „партията на Радев“. Очаква се да спечели минимум 121 места в парламента. Поне още две-три партии очакват същия резултат. Няма значение, че математиката не излиза. На такива дреболии не обръщаме внимание.