"Времето плаче - не, а крещи за нов Вазов! Крещи за лидер, за обединител, за утешител, за някой, който да спои двете паралелни Българии, в които шизофренично живеем. Но също така усещаме, че това няма как да стане, защото ценностите, които са формирали не само Иван Вазов, но и неговите забележителни братя, днес са подменени с дребнав прагматизъм". Това заяви пред 24 часа писателката Теодора Димова, която е носител на Вазова награда за литература.

"Горко на един писател, ако очаква награди, за да се справи със самочувствието си, или ако пише, за да получава награди. Отговорността пред словото е неизменна и непрестанна, процесът на зачеване и създаване на един роман е бавен и мъчителен, след това концентрацията, всекидневният труд, самодисциплината, отшелничеството, които съпътстват всяко писане, след това умората от текста, замъгляването на погледа и попадането в някакво обезвъздушено пространство, в което нямаш реална преценка какво си направил, добро ли е или не, после непрестанните редакции, докато най-накрая текстът не те пренасити до болка, не осъзнаеш, че извън него има и друг живот, който вече си пропуснал", казва още дъщерята на Димитър Димов.