Началникът на британския Генерален щаб призова страната да се подготви за голяма война и да увеличи резерва чрез обучение на цивилни, съобщава Би Би Си.

Представители на Германия, Швеция, Норвегия и НАТО наскоро предупредиха за рисковете от руско нападение.

Думите им отразяват нарастващата тревога в Европа, която надделя след резултатите от украинската контраофанзива и в навечерието на президентските избори в САЩ, твърдят експерти.

Гражданска защита за Великобритания

Младите британци са предвоенно поколение и те трябва да се подготвят за национален подвиг, който може да се наложи да извършат в близко бъдеще, заяви миналата седмица генерал сър Патрик Сондърс, началник на Генералния щаб на британските въоръжени сили.

Генералът предложи да се увеличи личният състав от сегашните 73 000 души на 120 000 души чрез създаване на резерв от цивилни - и се позова на заплахата от конфликт с Русия.

"[Войната в] Украйна илюстрира с жестокост тезата, че редовните армии започват войни, а гражданските армии ги печелят", каза Сандърс.

За последен път наборна военна служба във Великобритания е имало през 1960 г. и оттогава въпросите на отбраната напълно са изчезнали от живота на по-голямата част от населението.

Под граждански армии генералът разбира резерв от цивилни, които имат основни познания за военното дело и са готови да бъдат мобилизирани в случай на голяма война - като в Русия или Украйна.

Британският министър на отбраната наскоро отправи подобни предупреждения, като обяви, че страната преминава "от следвоенен към предвоенен свят". Но тези думи бяха възприети по различен начин от ръководителя на Генералния щаб, отколкото от граждански политик.

Речта на генерала беше приета нееднозначно. И въпреки че говорителят на министър-председателя незабавно уточни, че за връщане на наборната военна служба не може да става и дума, пресата активно обсъждаше дали британците са готови за задължителна военна служба.

В рубриката „Мнения“ на либералния „Гардиън“ се изказва мнение, че наличието на ефективна армия е важно, но социалните разходи и борбата с глобалното затопляне са също толкова важни, така че армията трябва да се нареди на опашката за бюджетни пари.

Консервативният „Таймс“, напротив, подкрепи призива на генерала и дори очерта потенциален сценарий за увеличаване на резервите. Според вестника обучението на украинските войски във Великобритания би могло да залегне в основата на бъдещия резерв.

От 2022 г. насам повече от 30 000 войници на ВСУ, довчера цивилни, са били обучавани в британски военни бази в рамките на операция „Интерфлекс“.

Постармейско общество

Абсолютно малцинство от граждани - по-малко от 1% - сега участват в националната сигурност под каквато и да е форма, казва Франк Ледуидж, старши преподавател по военна стратегия в Университета в Портсмут, който преди това е служил в британското военно разузнаване.

Според него руската инвазия в Украйна е само повод да се привлече общественото внимание към проблем, възникнал в резултат на дългогодишно пренебрегване на въоръжените сили.

Числеността на Кралския флот непрекъснато се свива, армията не разполага с ресурси да разгърне дори една дивизия, а военновъздушните сили разполагат със седем ескадрили изтребители, сравними с военновъздушните сили на Сингапур.

Подобно на останалата част от Европа, разходите за отбрана на Лондон са постоянно намалявани от края на Студената война насам. Британските въоръжени сили сега наброяват 73 000 души и изпитват остър недостиг на контрактници.

„Във въоръжените сили цари пълен хаос“, казва Ледуидж пред Би Би Си. По думите му първият приоритет е да се справим с постоянния недостиг на контрактници и да създадем условия за тях. Той добави, че лично познава действащи военнослужещи, в чиито апартаменти няма топла вода.

Друга причина за тревогата на британските политици е все по-реалната перспектива за завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, което може да бъде последвано от оттегляне на подкрепата за Украйна и дори отслабване на НАТО.

„Паника“ - така Ледуидж описва настроението на някои от стратезите.

Руската агресия: спор за времето

Подобни настроения има и в Европейския съюз.

„Налице е лека паника в светлината на потенциалното президентство на Тръмп“, казва Мина Аландер, изследовател във Финландския институт за международни отношения.

Политиците си задават два въпроса: колко дълго ЕС може да подкрепя Украйна без помощта на САЩ и какво би се случило, ако Вашингтон остави европейските членове на НАТО сами с техните противници.

На този фон нарастват опасенията от пряк сблъсък с Русия, въпреки уверенията на Владимир Путин, че няма намерение да воюва с НАТО.

Докато някога обикновено се приемаше, че конфликт между ядрени сили означава ядрена война, сега все по-често се разглеждат по-широк набор от сценарии, включително сблъсък между руската армия и европейските армии без подкрепата на САЩ - и при използване на всички възможни оръжия, различни от ядрените.

Европейските политици осъзнават, че Русия е използвала двете години на война в Украйна по-ефективно от Запада и е успяла да увеличи производството на боеприпаси и безпилотни самолети, като същевременно е възстановила военния си капацитет, казва Мина Аландер.

Триумфализмът бързо се изпарява от кабинетите на властта.

„Да се каже, че Русия е сериозно отслабена, е несериозно. Русия е по-силна, отколкото беше през 2022 г., и става още по-силна“, предполага Франк Ледуидж.

В средата на януари германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди за риска от руско нападение срещу НАТО - и заяви, че страната му се нуждае от пет до осем години, за да се подготви за него.

По-рано германският таблоид „Билд“ публикува изтекъл документ от германското министерство на отбраната, в който се очертава възможен сценарий за руска атака срещу източните граници на НАТО през есента на 2024 г., преди изборите в САЩ. В отговор на изтичането на информация Министерството на отбраната заяви, че е тяхна работа да изчислят всички възможни сценарии.

Министърът на гражданската отбрана на Швеция заяви, че войната може да дойде в страната му, а главнокомандващият на въоръжените сили призова шведите да се подготвят за война. Както и във Великобритания, тези предупреждения предизвикаха противоречиви обществени реакции.

Междувременно началникът на въоръжените сили на Норвегия заяви, че Европа има „две, може би три години“, за да се подготви за руско нападение.

Роб Бауер, председател на военния комитет на НАТО и адмирал от Кралските военноморски сили на Нидерландия, заяви, че европейските граждани трябва да са подготвени за пълномащабна война с Русия през следващите 20 години.

„Провокативните изявления са опит да се събудят жителите на тези страни и да се обясни, че ситуацията се е променила драстично“, заяви Мина Аландер.

Ръка за ръка с Украйна?

Киев разчита, че Европа ще съчетае помощта за Украйна с инвестиции в собствената си отбрана, казва Алена Гливко от британския мозъчен тръст Henry Jackson Society.

„Наистина се надявам, че тези процеси ще вървят ръка за ръка“, казва политическият анализатор.

Като цяло до октомври миналата година ЕС (както отделни държави, така и съвместни програми) е изпратил над 133 млрд. евро военна и хуманитарна помощ за Украйна.

Но западните доставки на артилерийски снаряди са намалели значително през 2023 г. и това е довело до „снаряден глад“ във ВСУ.

Според доклад на Кралския институт за отбранителни изследвания британските въоръжени сили разполагат с по-малко снаряди, отколкото Русия е изразходвала през двата дни на най-интензивните боеве в Донбас.

Производството на нови снаряди - както за Украйна, така и за самата нея - изисква огромни инвестиции и планиране, нещо, за което много европейски държави все още не са готови.

„За Европа ще бъде много трудно да подкрепи Украйна и едновременно с това да изгради собствения си отбранителен капацитет“, казва Аландер от Финландския институт за международни отношения.

„Западните лидери започват да осъзнават, че ерата на мир след края на Студената война е била аномалия, а не нова реалност“. /БГНЕС