Русия ще предаде на Сърбия в рамките на програма за военно-техническа помощ шест изтребителя МиГ-29, 30 танка Т-72 и 30 бронирани разузнавателно-охранителни машини. Това е елемент от двойната игра, която води сръбското ръководство, лавирайки между Москва и Брюксел. Техниката, която получават сърбите, вече е била в експлоатация. На Белград ще се наложи да плати само за сглобяването на демонтираните самолети пише Янек Ройевски в полския в. „Политика“, цитиран от БГНЕС..

Като плюсове на цялата операция официално се посочват използването на известна технология, защитата на въздушното пространство, която е необходима в преговорите за приемане в НАТО, и, естествено цената. С укрепване на въздушната отбрана е зает не само Белград. Същата задача стои пред България и Хърватия. Но ако българите не могат да се справят с изпълнението на своите задължения към НАТО и продължават да отлагат покупката на самолети, то хърватите се стараят да не изостават от своя източен съсед. Обръща ли се Сърбия към ЕС? Военното сътрудничество на Белград и Москва противоречи на перспективите за интегриране на Сърбия в НАТО. Няма правни норми за това от кои страни държавите-членки на алианса могат да купуват въоръжение, само че съществуват определени стандарти. Когато поста на министър-председател зае 41-годишната Ана Бърнабич, открито демонстрираща своята хомосексуалност (което е достатъчно необичайно за страна, в която 60% от населението смятат хомосексуализма за болест), се появиха предположения, че една от основните задачи на нейното правителство ще стане сближаването с Евросъюза, твърди анализаторът.

Бърнабич е казвала, че смята Германия за пример за подражаване. Като че ли това не стига, но тя е заявявала, че ако й се наложи да избира между Евросъюза и Русия, тя ще избере Брюксел. За сръбската външна политика това беше рязък завой. Самият статут на кандидат за членство в ЕС не дава особени предимства, поради което през последните години Сърбия можеше да наблюдава (може би примера на Хърватия), доколко страната може да спечели от присъединяване към Евросъюза. Шансът да получи европейските ползи промени традиционните вектори на сръбската външна политика. Едновременно се върна и класическият руски „кошмар“, с който не може да се справи раздираната от противоречия Европа: енергийната сигурност.