Минусовите температури и снеговалежът в Стара планина не попречиха за отбелязването на съпротивата на котленското село Ябланово срещу насилствената асимилация, проведена от тоталитарния комунистически режим начело с Тодор Живков, от която се навършиха 41 години в понеделник (19 януари 2026 г.).
Сайтът desebg.com бе единствен представител на медиите в България на поклонението и предава подробен репортаж от него.
За възпоменателното събитие в най-голямото старопланинското село в историко-географския район Герлово се събраха граждани от страната, много прогонени от комунистическата власт хора от турската етническа общност, както и депутати и представители на местната власт в България и община Ергене, Турция, в района на която през 1989 г. намират убежище много от принудително изселените тогава жители на Ябланово и околните села.
Съорганизатори на тазгодишното честване бяха местното кметство и изселническото сдружение „Ергене Герлово“ – Турция с председател Ерол Ислям, чийто род е от Ябланово.
Събитието уважиха депутати от ДПС – Ново начало и Алианс за права и свободи, а също така управителят на община Ергене, Турция г-жа Мюге Йълдъз, както и генералният консул на Турция в Бургас Толга Оркун.
Сред гостите бяха и бивши лагеристи от концлагера „Белене“, както от самото Ябланово, така и от страната, заедно с близки на лагеристи – всичките от гражданското сдружение „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“.
Съпротивата на Яблановци на 19 януари 1985 г.
Възпоменателното събитие се провежда на 19 януари, когато през 1985 г. комунистическият режим , използвайки брутална сила, включително въоръжени части, танкове и БТР-ри от БНА, за да смачкат твърдата съпротива на хората от селото.
Чешмата, издигната в памет на Ибрахим Четин от село Филаретово, който през 1985 г. препречва с тялото си пътя на танковете, тръгнали към Ябланово, които обаче го прегазват | Снимка: desebg.com.
Комунистическата власт старателно подготвя акцията по смяната на имената в Ябланово. Дни преди 19 януари е изнесена цялата документация от кметството, свързана с рождените имена и данни за произхода и идентичността на хората.
След това е проведена акция за изземването на огнестрелното оръжие на ловците от Ябланово. Селяните категорично отказват да подписват подготвени от властта бланки за доброволна смяна на имената.
Очаквайки удар от комунистическата власт жителите на селото се събират в центъра, както и в подстъпите към Ябланово от посока Котел, палейки огньове, за да се топлят, тъй като тогава зимата е люта, а температурата е минус 20 градуса.
На 18 януари 1985 г. автобус с милиция и административни служители, ангажирани със смяната на имената, се опитват да влязат в селото, но не са допуснати от жителите му и са принудени да се върнат в Сливен.
В „Белене“ и по комунистическите затвори
На следваща сутрин обаче режимът на БКП щурмува Ябланово с танкове и друга армейска техника, както и въоръжени войници и милиция и смачква съпротивата, след което насила започва да сменя имената.
Заради оказаната съпротива над 30 мъже са въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“, а други около 20 души, включително и жени, са пратени в различни затвори в страната.
Сред тях е и тогавашният кмет на Ябланово Хюсеин Нухов, който е вкаран от режима в затвора за 4 години заради отказ да изпълнява заповедите на комунистическата власт.
В памет на Ибрахим Четин от Филаретово
Възпоменателното събитие започна с паметни речи и поднасяне на цветя и венци на чешмата в съседното село Филаретово, вдигната в памет на Ибрахим Четин, който застава на пътя на танковете към Ябланово и те не се поколебават да го прегазят.
След това участниците в честването на жертвите на насилствената асимилация се върнаха в Ябланово и се събраха в градинката до кметството, където в памет на жертвите е издигната чешма с надпис:
„Поклон пред подвига на всички Яблановци, стотиците репресирани, мъченици и страдалци, хилядите прокудени и унижени, които с риск за живота си се опълчиха срещу танковете на тоталитарния режим, за да защитят честа и достойнството си в името на следващите поколения.“
Не просто история, а личен спомен за свобода и право на идентичност
„Тези събития не са просто история, а личен спомен, който напомня колко ценни са свободата и правото на идентичност“, заяви водещата от кметство Ябланово.
От името на децата на Ябланово
От името на децата на село Ябланово ученичките Мерин Танер Татарлък и Шербан Хамсова-Баджакова произнесоха слово на български и турски език, в което заявиха:
„Ние помним, за да не се повтаря. Таази година се навършват 41 години от „възродителния процес“ – едно трудно и безполезно време от историята на България.
Ние, децата, не сме живели тогава, но знаем за тези събития от нашите родители, баби и дядовци, от книгите и разказите, които носят много тъга и болка.
По време на „възродителния процес“ много хора са били принудени да си сменят имената, да се откажат от езика и традициите си.
Те са били накарани да забравят кои са без да бъдат питани. Това е причинило страх болка в много семейства.
Ние, децата на Ябланово, вярваме, че всеки човек има право да носи името си с гордост, да говори езика и пази традициите си.
Историята учи, че когато няма разбирателство между хората се ражда страдание и несправедливост. Като ученици ние искаме да живеем в свят, който различията не разделят, а ни правят по-богати.
Искаме да се учим да бъдем добри, толерантни и справедливи. Да помним миналото не означава да живеем в него, а да вземем поука, за да не допускаме подобни грешки в бъдеще.
Днес, ние свеждаме глава пред всички, които са преживели тези трудни години. Помним, за да има мир. Помним, за да има уважение. Помним, за да има човечност.“
„Поднасяме дълбок поклон пред пострадалите от „възродителния процес“
От името на жителите на Ябланово и от името на кметството кметът на селото Хасан Дуралиев (ГЕРБ) заяви, че „поднасяме дълбок поклон пред пострадалите от коварния, тъжен и мрачен акт, наречен „възродителен процес“.
Той определи акцията на БКП и Живков като едно от най-тежките нарушения на човешките права.
Дуралиев призна, че едва ли ще бъде заличен споменът от това позорно събитие в сърцата на сънародниците ни, които насила са изселени от родината си.
Яблановци – най-свободолюбивите хора
„Ако трябва да говорим за политически свободи в България означава да говорим за Ябланово. Най-свободолюбивите хора, най-различно мислещите са жителите на село Ябланово“, бе категоричен кметът на община Котел Коста Каранашев (ГЕРБ), в която попада и Ябланово.
По думите му трябва да познаваме и да помним миналото, за да не допускаме грешки в нашето бъдеще.
„Истината е, че човешките взаимоотношения са крехка структура. Те са материал, който трябва да градим през годините със взаимно уважение и подчерта, че община Котел е пример за етническа толерантност и уважение“, заключи той.
„Възродителният процес“ – най-големият позор в историята на България през ХХ век
Танер Али, депутат и съпредседател на партия АСП, определи в словото си „възродителния процес“ като най-големия позор в историята на България през ХХ век.
„Нашата задача е да разказваме за това, което се е случило и да образоваме следващите поколения, за да не се повтаря“, заяви той.
„Яблановци уплашиха комунистическия режим с вярата си“
„Ябланово показа на целия свят своя героизъм. Ние няма как да не си спомним с възторг за онези времена и да си зададем въпроса: Какво е накарало преди 41 години Яблановци да излязат и да се противопоставят на една тежка репресивна машина, каквато беше комунистическия режим? И от друга страна – какво е уплашило комунистите, за да изкарат танковете на 3-та армия срещу хората“, заяви в емоционалната си реч Хюсеин Хафъзов, депутат от ДПС – Ново начало от 21-ви многомандатен избирателен район Сливен.
По думите му причината е била непоколебимата вярата на жителите на Ябланово и затова те са отстоявали това, което са, а именно, че са имали своя история, своя гордост и доблест, че са мюсюлмани, турци и алевии (известни у нас още като алиани или казълбаши – последователи на езотерично течение в исляма, което се отличава значително от традиционния сунизъм, б. а.).
Думата бе дадена и на други участници във възпоменателното събитие, включително и на двама бивши концлагеристи от концлагера „Белене“ (техните слова desebg.com ще публикува през следващите дни, б.а.).
Имам отслужи молитва, в която се включиха всички присъстващи мюсюлмани.
Възпоменанието завърши с откриване на паметна плоча до чешмата на площада с имената на жертвите от събитията на 19 януари 1985 г. и поднасяне на венци и цветя.
Коментари (0)