В Русия заговориха за 12-часов работен ден, шест дни в седмицата

Иван Преображенски, Дойче веле

Русия води война, но властите вече трудно измъкват пари от населението, а бизнесът е на границата на фалита. На този фон дойде предложението на милиардера Дерипаска за 12-часов работен ден - по шест дни в седмицата.

Милиардерът Олег Дерипаска, близък приятел на семейството на Борис Елцин, запазил капиталите си и при Владимир Путин, излезе с неочаквана на пръв поглед инициатива, след като президентът призова бизнесмените да подпомогнат издръжката на войната срещу Украйна. Предложението: да се въведе 12-часов работен ден и шестдневна работна седмица за спасяване на икономиката.

Идеята получи даже одобрение – например от бившия ръководител на „Роспотребнадзор“ (Службата за защита на потребителите – б.ред.) Генадий Онищенко, който веднага предложи да се пренапише трудовото законодателство. Дали става дума за нова руска реалност или за безумната идея на един милиардер, който се опитва чрез тази инициатива да се откупи от необходимостта да плаща за войната?

Назад към крепостното право

През втората половина на XIX век, след отмяната на крепостното право в Русия и преди появата на първото подобие на трудово законодателство, активно развиващата се руска капиталистическа промишленост безпощадно експлоатира работниците. Така вероятно е написано в съветските учебници, но въпреки това е истина. Тогава продължителността на работния ден в заводите е била средно по 12-14 часа, т.е. приблизително толкова, колкото предлага сега Дерипаска. А се е работело и в събота.

Първото ограничение в рамките на първите плахи реформи е въведено от цар Николай Втори – през 1897 година продължителността на работния ден е ограничена със закон до 11,5 часа, а в събота (както за жените и децата в делнични дни) – до десет часа. Излиза, че дори руското самодържавие би сметнало предложенията на Дерипаска ако не диви, то поне прекалени.

В Съветска Русия осемчасовият работен ден е въведен с декрет. И даже по време на Великата отечествена война само формално е имало задължителни извънредни часове. Практиката в предприятията и колхозите е била друга, но сега става дума по-скоро за формалностите.

Трудовото законодателство след 2022 година обаче позволява извънредния (неплатен) допълнителен труд и въвежда други подобни „иновации“ - не е тайна, че ремонтните военни заводи отдавна действат на денонощен режим.Но сега очевидно идеята е за връщане с още един век назад – и трудовите отношения да стигнат до на нивото от XIX век, което вероятно е мечта за много руски бизнесмени. На тях очевидно вече не са им нужни здрави, свободни и състоятелни служители – те искат да ги изстискат като гъби, поради което се дразнят от останките на съветския трудов кодекс.

"Всичко за фронта, всичко за победата"

Едва ли е случайно, че Дерипаска обяви идеите си веднага след срещата на Владимир Путин с представителите на най-едрия руски бизнес, на която от предприемачите бе поискано доброволно, а по-скоро принудително, да дадат пари за войната. Властите казват, че става все по-трудно да се измъкват пари от населението, малкият и средният бизнес вече са на границата на фалита и е време да се вземе от „големите“. А милиардерът в отговор на това напомня, че още не са изчерпани всички възможности, тъй като върви война и населението може да бъде мобилизирано за работа под стария лозунг „Всичко за фронта, всичко за победата“.

При това заявлението на Дерипаска изобщо не предизвика в социалните мрежи толкова голямо възмущение, че да бъде наречено масово и да се твърди, че идеята няма да мине. Може часовете да не са 12, а 10, дните да не са шест, а пет и половина – руските пропагандисти знаят как постепенно да наложат подобни контрареформи.

Нужда от мобилизация и в тила

Някои коментатори дори казват, че ако това не е била инициатива на съмнителния Дерипаска, а самият Владимир Путин бе призовал да се работи от изгрев до залез и бе обяснил, че това е необходимо, но не за неразбираемия ръст на икономиката, а за победата – населението би го подкрепило. Така че ако това е опит да се сондира общественото мнение, той се оказва успешен. Идеята е подхвърлена и ще започне постепенно да „покълва“.

Защото воденето на войната в условията на стремително отслабваща икономика не оставя много алтернативи на руската власт. Ако ще се воюва дълго, отказвайки се от идеята за скорошно примирие, ще има нужда от мобилизация не само в армията, но и в тила.