Украинските дронове за по-малко от седмица за трети път се насочиха към Уст-Луга (РФ), който е най-големият експортен комплекс на Балтийско море. Както съобщи губернаторът на региона Александър Дрозденко, мащабната атака предизвика пожар на този важен обект за транспортиране на сурова нефт и нефтени продукти. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) пък заяви, че този удар нанесе „значителен щети“ на Уст-Луга, предава Le Monde.

„Този обект, управляван от руския нефтопроводен монополист „Транснефть“, експортира около 700 000 барела на ден, а през 2025 г. според данните изпрати почти 33 милиона метрични тона нефтени продукти“, – напомнят в материала.

Щети и мащаб на ударите

В същото време поради липса на информация е трудно да се оцени мащабът на щетите след трите последователни атаки в Уст-Луга на 25, 27 и 29 март. По-специално всеки път в порта, който също експортира въглища, желязна руда, торове и химикали, пламваха големи пожари. Сред другите цели на украинските дронове с голяма далечина са пристанището Приморск на Балтийско море и Новоросийск на Черно море.

Според оценки на Reuters, базирани на пазарни данни, преди атаката през миналия уикенд бяха парализирани не по-малко от 40% от експортните мощности на Русия за добив на нефт, което е еквивалентно на 2 млн. барела на ден.

„Това свидетелства за въздействието на атаките не само върху пристанищата, но и върху руските търговски кораби. Киев вече потвърди почти 10 такива операции в Черно, Средиземно и Атлантическо море. Напоследък, на 26 март, страната атакува с морски дрон нефтения танкер, превозващ 140 000 тона сурова нефт, заредена в Новоросийск“, – подчертават в Le Monde.

Стратегия на Украйна и икономически ефект

Според журналистите, за да нанесе максимален щет на руската военна машина, стратегията на Украйна беше ясна – да намали експортните мощности на Москва по нефт и да не й позволи да се възползва напълно от скока на цените, последвал американско-израелските удари по Иран на 28 февруари. Целта е да лиши Кремъл от свръхпечалбите за финансиране на войната срещу Украйна.

„В Русия, където нефтогазовият сектор съставлява пета част от БВП и от 30 до 50% от приходите на федералния бюджет, сметката беше проста. С всяко повишение на цената на нефта с 10 долара се очакваха допълнителни 1,6 млрд. долара данъчни приходи на месец. Ако цените на нефта останат на такова високо ниво, федералният бюджет може да разчита на допълнителни 5 трлн. рубли годишно (около 54 млрд. евро)“, – добавят в изданието.

В същото време в Украйна сметката беше не по-малко проста.

„Преди конфликта в Иран Русия, въпреки санкциите, успяваше да експортира малко под 5 млн. барела на ден, продавани на около 70 долара за барел. Украинските удари миналата седмица намалиха експортните мощности с 2 млн. барела. Така остават 3 млн. барела, които сега се продават на цена над 100 долара за барел. В крайна сметка Русия, която искаше да спечели повече, печели колкото преди. Украйна постига успех в авантюрата си: неутрализира ефекта от покачването на цените“, – заяви експертът по нефт и професор в Парижкия институт по политически науки Тиери Брос.

Тъй като Москва се надяваше да се възползва не само от бързия скок на цените, но и от временното отменяне на санкциите от САЩ, стратегията на Киев може да се засили.

„Украинците имат цял арсенал средства за дълбоки удари и ги използват. Това не е реакция на обстоятелствата, свързани с войната на Близкия изток или блокадата на Ормузския проток. Това е резултат от процес, който достигна зрялост“, – добави директорът на центъра по енергетика и климат на Френския институт по международни отношения Марк-Антоан Ейл-Мазега.

Удари по отдалечени обекти на РФ

Украйна също заяви, че военните нанесли удар по Уст-Луга с дронове, които прелетели „над 900 километра“. Страната пое отговорността и за удар по бойния ледоразбивател на руска върв в Виборг, близо до Санкт Петербург, както и за друг удар по нефторафинерия в град Уфа.

„Москва продължава да атакува украинската инфраструктура, а Киев нанася ответни удари“, – отбеляза Ейл-Мазега.

От своя страна Брос каза: „Както в всеки конфликт, войната придобива икономическо измерение и се простира върху енергийните обекти“.

Освен това редовността и интензивността на украинските атаки предизвикват безпокойство в Москва. Затварянето на пристанищата, което продължава от 23 март, стана най-сериозният срив в съвременната история на РФ.

Системна заплаха за руската петролна промишленост

„Тези атаки са шок и създават сериозни проблеми. Но въздействието върху експортните мощности трябва да се разглежда в перспектива. Твърдението, че 40% от мощностите са парализирани, е по-скоро политическо. Част от инфраструктурата е улучена, но не за първи път. Тя може да се ремонтира. Междувременно руските търговски кораби в морето имат на борда около 100 млн. барела, готови за доставка“, – заяви Константин Симонов, енергетически експерт и ръководител на консултантска фирма в Москва.

През последните четири години руската петролна промишленост вече се адаптира към новите условия, закупувайки резервни части, санкционирани, чрез приятелски страни. Въпреки това ремонтът на увредените пристанища е скъп, усилва несигурността и дестабилизира логистиката в сектора, която е жизнено важна за държавните приходи. Всичко това са пропуснати ресурси за военния бюджет.

„Атаките правят руската петролна система по-уязвима, по-скъпа за експлоатация и по-податлива на кумулативни сривове. Първо, това е заплаха за гъвкавостта на руския експорт, тъй като натискът се оказва едновременно по цялата верига. Ако атаките продължат по много възли като пристанища, складове, нефторафинерии и корабоплаване, рискът ще премине от временни прекъсвания към структурно по-ниска гъвкавост, а в крайна сметка – към потенциално намаляване на доставките“, – подчерта енергетическият експерт от Колумбийския университет в Ню Йорк Татяна Митрова.

В Le Monde подчертават, че повече от директния смъртоносен удар, повторяемите се украински атаки по цялата инфраструктура на руската петролна промишленост заплашват устойчивостта ѝ и способността ѝ да абсорбира шокове.

Атаки по обекти на РФ – най-актуалните новини
По-рано се съобщи, че украинските дронове „извадиха от строя“ една от най-големите НПЗ на Русия за поне месец. Става дума за руската нефторафинерия в град Кириши, Ленинградска област, която през 2024 г. произведе 2 млн. тона бензин, 7,1 млн. тона дизелово гориво, 6,1 млн. тона мазут и 600 000 тона битум.

Медиите също писаха, че украинските дронове унищожиха почти половината от експортните мощности на нефт на РФ. Според журналистите натискът на украинските безпилотни апарати не спада: те все още заобикалят ПВО-то и проникват в дълбочина на руска територия.

faktor.bg