Българският рок със свой адрес в София! "Симеоново" вече има улици „Щурците“ и „Бъндараците“

В квартал „Симеоново“ две улици ще носят имената на едни от ключовите групи в историята на българската рок музика – „Щурците“ и „Бъндараците“.

Бившата улица 68 вече е „Щурците“, а улица 64 – „Бъндараците“. Новината съобщи общинският съветник Вили Лилков в профила си във Facebook.

Преименуването е част от по-голямо предложение: безличните цифрови обозначения в квартала да отстъпят място на имена, свързани с българската литература, изкуство и култура. Сред новите са още „Родна реч“ и „Една българка“, както и имената на композитора Петър Ступел, художниците Жорж Папазов и Давид Перец и писателя Стоян Ватралски.

Трудно може да се измисли по-подходящо място за „Щурците“ и „Бъндараците“.

Историята на българския рок започва през социализма именно от софийските улици, мазета и апартаменти – и от няколко млади хора, които в началото на 60-те решават, че електрическата китара е далеч по-интересна от всичко, което официалната културна сцена им предлага.

От класическия състав на „Щурците“ днес е жив само клавиристът Владимир (Валди) Тотев. Петър Гюзелев си отива през 2013 г., Кирил Маричков – през октомври 2024 г., а барабанистът Георги Марков – през април 2025 г.

От „Бъндараците“ до „Щурците“

„Бъндараците“ се смятат за първата българска рок група. Създават я в началото на 60-те братята Димитър и Иван Милеви – Бънди и Вачо, към които се присъединяват съученикът им Кирил Маричков и барабанистът Петър Цанков. Групата свири по балове и танцови забави, а репертоарът ѝ е силно повлиян от западния рокендрол.

В началото момчетата дори нямали име. Публиката просто ги разпознавала като „Бъндараците“ – заради братята Милеви. Прякорът идва от по-големия, Димитър, известен като Бъндарака. Според разказа на Кирил Маричков той се свързва с британския представител в Съюзническата тристранна комисия в България след 9 септември 1944 г., наричан лорд Бънди.

Друг детайл от онези години звучи почти като анекдот. Нямали истинска апаратура и започнали да използват радиоапарати „Симфония“ – включвали китарите към входа за грамофон и така си осигурявали усилване. Рокендролът буквално е минавал през домашните радиоприемници.

През 60-те „Бъндараците“ се превръщат в своеобразна школа за младите музиканти. Сред привлечените от тяхното звучене е и Георги Минчев, а в репертоара им влизат песни на Елвис Пресли, Джери Лий Луис, Клиф Ричард и други западни изпълнители.

След разпадането на групата Кирил Маричков и Петър Цанков поставят началото на „Щурците“. Формацията се оформя през 1966–1967 г. и постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите български рок групи. През 1967 г. „Щурците“ печелят първа награда на „Златният Орфей“ с „Бяла тишина“, изпълнена заедно с Георги Минчев.

Повече от музикална история

„Бъндараците“ се появяват в разгара на Студената война, в общество, в което западната култура не е точно насърчавана. Именно затова електрическите китари, дългите коси и музиката от Запада носят бунтарски заряд. Рокът тогава не е просто жанр, а знак за различност.

Кирил Маричков остава една от най-големите фигури, свързани и с двете групи. Роден през 1944 г. в София, той започва музикалния си път с „Бъндараците“, а по-късно става лидер, вокалист, басист и основен композитор на „Щурците“. Сред емблематичните песни, свързани с него, са „Клетва“, „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“ и „Конникът“. Самите „Щурците“ оставят след себе си повече от четири десетилетия история – от първите плочи през 60-те до големите сцени и прощалните концерти през XXI век.

Сега две доскоро обикновени улици в Симеоново ще напомнят за всичко това. За хората, които са свирили на усилватели, събрани кой откъдето може. За музикантите, които са слушали „Бийтълс“, „Шадоус“ и рокендрол напук на времето си. И за едно поколение, което показа, че понякога една китара може да промени повече от един режим.

faktor.bg