В стила на червените кхмери: Да скрием палачите

Д-р Панайот Ляков

Вицето Иво Христов заяви в Народното събрание, че Комисията по досиетата трябва да се закрие, защото струва скъпо – 2,8 милиона годишно и е изпълнила своята мисия. 

Две лъжи в едно 

Но за породата „Червени кхмери”* лъжата и манипулацията е като „Добър ден”. В полицията в момента работят няколко хиляди пенсионери и болни с ТЕЛК, които получават заплата и пенсия и струват на бюджета няколко пъти по 2,8 милиона. Всички те са оплетени в явни и прикрити роднинско-приятелски-партийни връзки и никой не смее да ги разсече. „Прогресивна България” няма да ги пипне, защото във всяка структура там личи  ясно  генетичният отпечатък на комунистическите Служби за сигурност, които тотално  контролираха живота на българите. След промените тяхната всеобхватна мрежа за насилие и контрол се запази с леки промени и се управляваше от  стратегическия център на БСП за моделиране на прехода, начело с  генерал Любен Гоцев. Основна цел: завладяване на икономическата власт и на политическите партии. 
Това е генезисът на ОММ /Олигархично-Мафиотския Модел/, който избуя при управлението на НДСВ-ДПС, разви се, укрепна при Тройната коалиция /БСП-НДСВ-ДПС/ и постепенно овладя държавата. Кланът на Радев е част от тази задкулисна престъпна власт, която го лансира и направи президент за два мандата. Затова „Прогресивна България” няма да посегне на МВР - боевият отряд на партията – прародител и застава на страната на палачите, а не на жертвите. 

Червеният кхмер на Радев иска да скрие генетичните връзки на своите другари с мрежата на ОММ, които започват да се разкриват и проявяват. Групировката на Радев по време на неговите мандати не спря да завладява апетитни бизнестеритории, важни управленски позиции, да печели сделки с тлъсти комисионни, изобщо да търгува с влиянието на държавния глава. Всъщност всички негови служебни правителства се занимаваха основно с това, пренебрегвайки конституционните си задължение да проведат честни избори. Президентските бизнескоманди по нищо не се различаваха и действаха по същия начин като щурмоваците на престъпния синдикат Борисов – Пеевски. 

 Същевременно Радев, Борисов и Пеевски бяха в един кюп за големите сделки: „Южен поток”, „Турски поток” и „Боташ”, като представители на едни и същи геостратегически и икономически интереси. В момента правителството на ПБ 

спуска димна завеса

сменя  декора, а бандите отзад се договарят за мирно съвместно ограбване в рамките на бутафорна демокрация. 

Комисията по досиетата изобщо не е приключила своята работа – предстоеше да се проверят хиляди лица от неправителствените организации и участници в обществените поръчки. По закон следват и други проверки и със закриването на Комисията всички те се прекратяват за неопределено време. Прекратява се и възможността всеки гражданин да получи достъп до досието, което го интересува.  Идеята на „Прогресивна България” документите да се предадат на Държавна агенция ”Архиви” и да се дигитализират е измама – за огромния информационен масив това изисква десетилетия и мрачното минало ще потъне в забвение. Няма да се появят имената на 

нови „герои” на прехода,  милионери, спечелили крупни търгове и леви конкистадори,

 заграбили социалистическа собственост. Всички те ще нарушат непорочния имидж на новата сила, която се „грижи” само за интересите на народа. Червените кхмери трябва да останат чисти продавачи на илюзии, развявайки чуждо знаме и бранейки чужди национални интереси. 

 Не вярвам в политическото прераждане. Мистер „Грипен”, аркадаш „Боташ” и навсегда „Друг наш” е твърде алчен, ограничен и зависим, за да бъде успешен политически лидер. 

П.П. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г. е записано, че Комисията по досиетата се закрива, а до 15.09.2026 г. вицепремиерът Иво Христов трябва да предложи нормативни промени за прехвърляне на дейността й към Държавна агенция „Архиви”. С две лъжи ще скрият палачите, и казват нагло: МАЙНАТА ИМ НА ЖЕРТВИТЕ!

* Червените кхмери са радикално комунистическо движение, настроени бунтовници, които управляват Камбоджа (прекръстена на Демократична Кампучия) от 1975 до 1979 година под ръководството на Пол Пот. Тяхното управление се отличава с изключително жесток тоталитарен терор, чиято цел е насилствено превръщане на страната в чисто аграрно общество.