Комисия по досиетата се обяви против закриването на институцията: Наложителен е широк обществен дебат и постигане на консенсус

Ръководството на Комисията по досиетата е изпратило своя позиция до Министерство на финансите. Тя е, провокирана от публичната информация, че през новия държавен бюджет се предвижда закриване на Комисията.

„…изразяваме несъгласието си с §8 от ПЗР на законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2026 г., с който се предвижда в срок до 15 септември 2026 г. заместник-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет да разработи предложение за нормативни промени за закриване на КРДОПБГДСРСБНА и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви““, се казва в позицията. От ръководство на Комисията извеждат и свои аргументи срещу тази крайна мярка.

От Комисия по досиетата настояват „…въпросът за съществуването на институцията в настоящия ѝ вид или евентуалното ѝ преструктуриране, следва да бъде подложен на широко обществено обсъждане и крайното решение да бъде постигнато с консенсус, така както бе приет Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия през 2006 г.“

Ето и пълния текст на документа:

ДО

Г-ЖА ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР

НА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

Във връзка с изпратения ни за съгласуване проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2026 г., Ви уведомяваме, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) няма бележки по отношение проекта на решение и предложения законопроект, в частта касаеща проекта на бюджет на КРДОПБГДСРСБНА за 2026 г., залегнал в чл. 28 от законопроекта.

Същевременно, изразяваме несъгласието си с §8 от ПЗР на законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2026 г., с който се предвижда в срок до 15 септември 2026 г. заместник-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет да разработи предложение за нормативни промени за закриване на КРДОПБГДСРСБНА и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“. Част от аргументите ни са следните:

Действащият Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по който Комисията осъществява своята дейност, е израз на консенсусната воля на всички парламентарно представени политически партии в 40-ото Народно събрание да се постигне в максимална степен отварянето на всички документи и оповестяване на принадлежността на всички лица, заемали и заемащи публични длъжности, както и извършвали и извършващи публични дейности по смисъла на този закон. Законът е приет и в отговор на препоръките в Декларацията на Пленарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 8 юли 1997 г., препоръките в Резолюция 1096(1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и тези в Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните членки относно Европейската политика за достъп до архивите, приета на 31 октомври 2000 г. 

На създадения със закона колективен държавен орган бяха вменени три основни задачи:

-        да осигури уредения в закона ред за достъп до документите на ДС и РС на БНА;

-        да осъществи задължителна проверка за принадлежност на кръга от лица по чл. 26, ал. 1 от закона;

-        да изгради централизиран архив на документите на ДС и РС на БНА, в който да бъдат събрани и съхранявани всички документи на органите по чл. 1, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.

От конституирането на Комисията през м.април 2007 г. последователно и неотклонно и трите основни задачи са изпълнявани със съзнаване на цялата отговорност за значимостта на архива на ДС и РС на БНА с цел познаване на този исторически период и предоставяне на обществеността на цялата съдържаща се в документите  информация. Почти 15 години течеше процес по събиране на архивните документи, който и към днешна дата не е напълно завършен. Изграден е Централизиран архив на документите по чл. 1 от закона, който чуждестраните партньори на Комисията от сродни организации определят като един от най-модерните в Европа. Комисията е част от Европейската мрежа на официалните органи, отговарящи за съхранението на досиетата на тайната полиция в страните от бившия Социалистически лагер. С днешна дата организацията обединява институции от осем държави-членки - Албания, България, Чехия, Германия, Полша, Унгария, Румъния и Словакия - както и пет асоциирани държави: Естония, Латвия, Литва, Словения и Украйна.

Паралелно задължителните проверки за принадлежност предоставят на обществото информация за лица, част от политическия и обществен живот в страната, които са принадлежали към ДС и РС на БНА, с което се дава възможност за осведомяване на всеки български гражданин. Осигурена е възможността на граждани и изследователи да се докоснат до този архив – да могат да прочетат за себе си, за близките си, за репресиите, да изследват документите и въз основа на тях да публикуват анализите си. 

В годините дейността по проверка за принадлежност беше разширявана неколкократно от законодателя, като в обхвата й бяха включени допълнителни групи лица именно с цел проследяване наличието на обвързаност между комунистическото минало и съвременния обществено-политически живот. Последните промени, в сила от 22.10.2024 г., предвиждат проверката за принадлежност да обхване и управителите, прокуристите, членовете на управителен или контролен орган, действителните собственици и лицата, които пряко или непряко упражняват контрол, съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, на дружества, с които са сключени договори по реда на Закона за обществените поръчки на стойност над 500 000 лв. – за всяка календарна година. Тоест, обществото следва да разбере каква част от лицата, сключили договори в резултат на обществена поръчка са свързани с бившата ДС, респ. и с разходването на публични средства. 

Към настоящия момент значителен брой проверки за принадлежност все още не са завършени. Не е завършил процесът по проверката за принадлежност на лицата, членове на ръководни и контролни органи на юридически лица с нестопанска цел, както и учредителите на юридически лица с нестопанска цел, собствениците и ръководителите на рекламни агенции, собствениците на агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността,  участниците в приватизацията, извършена от Агенция за приватизация и др. 

Наред с това, проверката за принадлежност е част от проверката по проучване за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация, както и част от изискванията към кандидатите за  съдебни заседатели в различните съдилища в страната. Проверката за наличие на принадлежност в последните години последователно се включва като изискване в различните процедурни правила за избор на органи, избирани от Народното събрание. 

При положение че и в момента се извършват проверки за принадлежност на описаните категории лица, възниква въпросът, ако за неограничен брой хора на отговорни позиции в администрацията, съдебната система, медиите и бизнеса, проверките за принадлежност останат недовършени, не е ли налице неравно третиране.

В този смисъл, така направеното предложение за закриването на Комисията не би ли представлявало сериозен удар върху правото на българското общество да знае историческата истина и не би ли било възприето като предателство към жертвите на тоталитарния режим, към техните наследници и към всички български граждани, които имат право да очакват обективно разкриване на фактите от комунистическото минало на страната ни.

Обръщаме особено внимание на последиците, които закриването на Комисията и прехвърлянето ѝ към Държавна агенция "Архиви" биха имали върху правата на гражданите на достъп до документите по чл. 1 от закона, съхранявани в момента в Централизирания архив на Комисията. Съгласно действащото законодателство, Комисията е единственият орган, който осигурява ефективен, специализиран и относително бърз достъп на гражданите, изследователите, историците, медиите, до документите на бившите репресивни структури. В случай на закриване и прехвърляне на съхранявания в Комисията архив към Държавна агенция "Архиви", достъпът до тези документи ще бъде практически блокиран за години напред.

Причините за това са добре известни: необходимостта от инвентаризация, изготвяне на нови описи, хармонизиране с общите архивни правила, както и особеностите при обработката на такъв специализиран и чувствителен фонд.  Неминуемо подобни процеси ще доведат до дългогодишно забавяне или дори до фактическа недостъпност на документите за гражданите. По този начин биха били нарушени основни конституционни и законови права за достъп до информация от обществен интерес. Това би представлявало съществен регрес в дългогодишния  непрестанен стремеж за демократичност на страната ни, несъвместим с европейските стандарти за прозрачност и справяне с тоталитарното наследство. 

Бихме искали да акцентираме и върху обстоятелството, че в нито една страна от бившия социалистически блок процесът на разкриване и достъп до архивните документи не е приключил със закриване на органа и прекратяване на дейността му.

Ето защо, смятаме, че въпросът за съществуването на Комисията в настоящия ѝ вид или евентуалното ѝ преструктуриране, следва да бъде подложен на широко обществено обсъждане и крайното решение да бъде постигнато с консенсус, така както бе приет Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия през 2006 г.

Комисията е готова да предостави допълнителна информация и да участва в равнопоставен и конструктивен диалог за бъдещата си дейност.

 

ПЛАМЕН ТОНЧЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ

И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ 

НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ

НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ