Николай Василев

Премиерът Борисов отхвърли обвиненията на десните партии, че е превърнал страната в руски васал с типичното в негов стил прехвърляне на обвинението.
„Казват че съм слуга на Путин, а президентът Радев пръв там.“
В детската градина и в основното училище децата често се оправдават с действията на други деца. Но обикновено им се отговаря с „ако той скочи от прозореца, и ти ли ще скочиш“!
Посещението на Радев в Москва и Сочи беше унизително за България и разбира се не спомогна за обещаното от Радев „възстановяване на традиционно добрите отношения“ между двете страни. Такива отношения никога не е имало и всеки път през последните 140 години, когато България е демонстрирала някаква воля за независима политика,

 Русия е била „много обидена“

 Всъщност последният път, когато българите и Русия сме били съюзници е по време на боевете при Шипка! Имали сме за момента обща цел. Да изведем България от Османската империя – или казано на жаргона на геополитиката – от Близкия изток. Само че когато това се случва, интересите ни рязко се разделят. Русия е искала да ни вкара в степния, евразийски „Руски“ свят, а нашата възрожденска кауза е била да станем част от Западния свят! Не е случайност, че само след седем години късаме дипломатически отношения. Русия може да е имала своите основания да бъде обидена. Дали са жертви във война, но в резултат от нея геополитическата ситуация спрямо тях се е влошила! За Русия е по-добре България да е част от Близкия изток, отколкото от Западния свят! Значи ли това, че ние трябва да се откажем от своя очевиден национален императив, за хатъра на освободителите? Според много българи имаме „вечен дълг“ към Русия и това шизофернира българския обществен и политически живот вече близо век и половина! 
Когато в началото на 21 век Русия се отказа от предлаганата ѝ роля на периферна страна в Западния свят и демонстрира амбиции да се изгради като самостоятелен геополитически фактор, на всички в България трябваше да стане ясно, че не е възможно да сне част от Западния свят и да развиваме равноправно и взаимоизгодно сътрудничество с Москва. Нелепите сравнения на посещенията на Радев и Борисов в Русия с тези на Меркел и Макрон показват пълно неразбиране на проблема. Русия предлага изгодни сделки на Германия и Франция, като в замяна иска своя зона на влияние, в която да се включи и България!
От френска или германска гледна точка е напълно легитимно да се дебатира: „Дали да не оставим България в „Руския свят“, ако ще получим нещо в замяна?" Нормално е френски политолог да напише следния текст: „Еманюел Макрон подготви новата си оферта към Путин - изтъквайки на преден план френския суверенитет и поемайки част от чуждата вина за влошените отношения с Русия. Признавайки ясно, че Западът е допуснал грешка през последните 20 години с експанзията на НАТО към руските граници. Макрон на пръв поглед приема да изплаща американски грехове. Но ходът е много добре преценен и съобразен с бързо изменящите се геополитически реалности“.
Но авторът на текста е българин! И не кой да е, а бившият депутат от БСП професор Александър Маринов. Според него Западът е допуснал грешка като е удовлетворил желанието на България да стане член на НАТО! Защото едва ли Маринов би твърдял, че България е била вкарана в НАТО насила! А и Маринов не може да не си дава сметка за абсурдността на израза "експанзия". Американските войски в Европа след 1990 година са намалени около три пъти и до анексията на Крим нямаше никакви защитни инсталации в новите членки на Алианса. Разширението на НАТО беше само политически сигнал, че Западът няма да допусне нова руска експанзия в пост-съветското пространство и отвъд него. И ако Франция може да сработва и с една експанзионистична Русия, за България това е невъзможно! 
По същото време, когато княгиня Мария Луиза сподели убеждението си, че „поръчката за убийството на баща ми идва от Изток“, нейният брат - бившият цар, а след това и премиер Сакскобурготски обяви българският възрожденски избор, да сме част от Западния свят за несъстоятелен. "Погледнете картата на света – трябва да живеем с Русия.“ След това той добави пожелателно: „Не трябва да се делим и темите за русофили и русофоби трябва да се забравят, ако искаме да вървим напред“.
Трудно можем да си представим по-флагрантно бягане от реалността. 
Делението русофили-русофоби не е някаква българска схоластична прищявка. Повече от 140 години Русия оказва натиск и се опитва 

да извади България от Западния свят,

 за да я вкара в „Руския“. Много българи са готови да капитулират. Някои се надяват да използват силата на Москва за да се разправят със своите сънародници. Трети просто се опитват да се обогатят от процеса. Но винаги е имало и има такива, които продължават да се борят за българския възрожденски избор. Разделението русофили – русофоби ще изчезне само когато Русия приеме, че сме неделима част от Западния свят и престане да оказва натиск. Малко вероятно е това да се случи скоро. Алтернативният вариант – капитулацията пред Русия не вещае нищо добро за България!
Друг вече бивш политик – президентът за мандата 2002 – 2010 Георги Първанов също тласка България към катастрофални за нея конфигурации.
„Удовлетворен съм, че се връща интересът ни към големите енергийни проекти“ – заяви той. „Твърде вероятно е да има тръба през България, защото Владимир Путин иска да даде газ на Вучич в Сърбия и на Орбан в Унгария“.

Като историк Първанов би трябвало да е наясно, че през 20 век Сърбия е била нашият основен геополитически съперник. Не без руска помощ тя установява господството си над Македония. Разпадът на Югославия беше огромен геополитически успех за България и основната причина да не успеем да се възползваме в пълна степен от този разпад е дълбоката икономическа, социална и нравствена дегенерация, която претърпяхме докато бяхме зад Желязната завеса, а Югославия беше отворена към Западния свят! Днес Сърбия се управлява от откровени ревизионисти, които отправят нескрити предизвикателства към териториалната цялост на Босна и Косово. Белград продължава да оказва нездравословно влияние в Македония. Не се е отказал от кроежи спрямо Черна гора. За България е от жизнено значение Сърбия да промени геополитическата си ориентация, но преди това да приеме сегашните си граници (и територия възлизащи на около 2/3 от тази на България) за окончателни.

Русия открито подклажда сръбския ревизионизъм,

но от българска страна би било самоубийствено да го подклажда. Защото може да се окажем отново в ситуация България да е смачкана в Руската зона, а Сърбия да доминира в т.н. Западни Балнкани и да се радва на подкрепа и от Изток и от Запад.
Мястото, което Русия предлага на България в „Руския свят“ е незавидно. То е в противоречие с всички български въжделения и най-елементарната геополитическа логика. Докато Русия се стреми да се утвърди като собствен геополитически фактор, България е длъжна да се противопоставя на руското проникване и отчаяно да търси съюзници, готови да ѝ помогнат. Да свежда взаимоотношенията си с Москва до възможния минимум и да се обвързва икономически, политически и социално със Западния свят. А това означава утвърждаване на върховенството на закона, борба с организираната престъпност, която безспорно има своите източни корени и цялостно преосмисляне на трагичната ни история от последните 140 години.

*  Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".