Алексей Навални, най-големият политически опонент на руския президент Владимир Путин, се бори за живота си в немска болница, след като беше отровен в руския град Томск. Инцидентът веднага хвърли подозрение върху самия Путин.

Цинично казано, има безброй начини да убиеш политически съперник. Отровата е любопитна по няколко причини. Първо, смъртоносните отрови изискват известен опит и създаване на някакво съоръжение, в което да се приготвят. Това означава, че в убийството са замесени поне двама души: химикът и действителният убиец - два типа хора, които обикновено нямат работа заедно. Второ, това изисква достатъчно увереност, че заговорниците няма да бъдат арестувани и съдени за престъпленията си. С други думи, това е метод за убийство, който изисква компилация от експертност, безпощадност и протекция от държавата. Много по-лесно е да застреляте някого или да го блъснете с кола.

Но в този случай, когато става дума за техническо умение, изкусност и начин за измъкване, които актът изисква, вниманието естествено се насочва към правителствата. Те имат необходимото време, пари, възможности и понякога мотивация да убият някого по такъв начин, че всичко да остане една мистерия. Въпросът с Навални, следователно, не е дали някой се е опитал да го убие, нито дали това е правителството, а кой би опитал и защо.

Критиците естествено предполагат, че това е поръчка на Путин. Може би е така. Руснаците имат опит с убийствата чрез сложни за доказване отравяния. Такива бяха използвани за наказване на нарушители от КГБ и на такива, предоставили на чуждестранното разузнаване информация за операции и практики на КГБ - част от ерата на Путин, като бивш член на КГБ. Те остават част от практиките на Федералната служба за сигурност на Русия и практиките на Службата за външно разузнаване и днес. Български дисидент на име Георги Марков беше убит с отровен връх на чадър по време на Студената война. Несъмнено има и други. Ясно е, че смъртта чрез отрова е била руски инструмент в Студената война - и вероятно е използвана от други разузнавателни агенции.

Но тя рядко се използва за убийства на родна територия. Сталин е нареждал смърт с куршум във врата. След Студената война, когато Русия се стреми да се трансформира в либерална демокрация, политическите убийства започват да изчезват. Дори след като Путин идва на власт, той държи властта с различни средства. Но никога не е бил достатъчно уязвим за подобни публични убийства на опоненти.

Трябва да се вземе предвид, че руското правителство, както всички правителства, има слоеве от бюрокрация и персонал, много от които имат способността да съберат екипи, необходими за екзекутиране на гражданин. Не е изключено подобни институции да проявят достатъчно инициатива и да предприемат нещо подобно сами. Въпреки това е трудно да си представим официален служител от по-ниско ниво да поръча операцията срещу Навални. Твърде е публично и е трудно да се предвидят последствията от такъв смел ход. Поръчката просто трябва да идва от по-горе.

Това поставя въпроса - защо. Самият Навални не представлява заплаха за властта на Путин, още повече, че убийството му може да навреди на международната позиция на Русия. Всъщност Навални се озова в германска болница седмица, след като канцлерът Ангела Меркел благодари на Литва за подпомагането на беларуските демонстранти. Тя промени позицията си и сега вероятно ще я промени още малко. В икономически план Германия е незаменим съюзник за Русия. Защо да се оказва допълнителен натиск върху Берлин, който ще го направи враждебен?

Във вътрешен план това убийство може да направи Навални мъченик във време, когато Русия е малко неспокойна, но не чак до критична степен. В Сибир имаше демонстрации, но не толкова притеснителни. Икономиката е слаба, но досега няма викове на отчаяние.

Опитът за убийство на Навални, ако наистина се касае за това, не е акт на самоувереност, а акт на загриженост. Трябва да става въпрос за страх от политическо естество и за заплаха - сериозно предизвикателство за режима. Това все още не се знае и Путин може би е преценил погрешно ситуацията или последиците, което означава, че той губи нюха си - сериозен въпрос сам по себе си. Но в крайна сметка „защо“ е най-важният въпрос и невъзможността да разберем причината е може би най-важният знак.

БГНЕС
--------------------------------------------
Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс"
Вашингтон / САЩ