Това каза за БНР журналистът Валерий Тодоров по повод изказването на Доналд Тръмп за възможно възстановяване на формата Г-8.

Засега Германия остава непреклонна в искането си Москва да гарантира изпълнението на минските споразумения, засягащи Украйна. „Мотор на следващите действия очевидно ще бъдат Германия, Франция и САЩ“, обясни той:

„Предполагам, че все пак Доналд Тръмп ще покани Владимир Путин на срещата в Маями, тъй като това ще бъде и негов вътрешнополитически ход, свързан с предизборната кампания. Разбира се, Тръмп използва руската карта за натиск върху останалите партньори - и върху опитите на Макрон да стане лидер, и върху ЕС. Смятам, че руската карта ще бъде разигравана все по-активно“.

Руската реакция на предложението на американския президент е била „по-скоро на ниско ниво“, коментира Тодоров в предаването „12+4“ по „Хоризонт“ и допълни, че Путин, който вече е от 20 години на власт, е един от най-опитните световни политици:

„Смятам, че той винаги е имал консервативни възгледи…Видяхте и в Мюнхен, когато изрази разочарованието си от това, че светът е станал прекалено едностранчив. Той перифразира Оруел, че всички животни са равни, но някои са по-равни, а някой - съвсем равни, имайки предвид САЩ…. Бих казал, че Русия разглежда по-скоро като един изпреварващ ход анексията на Крим – очакването, че там може да се разположи база на НАТО или САЩ - представете какъв шок би било това за Русия“...

Според Тодоров засилена автономия на някои области в рамките на Украйна би намалила риска от по-тежък сепаратизъм. Той изрази и мнение, че „прекаленото притискане на Русия създаде проблема с приемствеността във властта“. Журналистът обясни, че системата е добила този си вид в продължение на 20 години:

„Един човек, който наследи либерална среда, ако приемем че това безвластие, което беше, все пак е форма на либерализъм, изглеждаше либерал през 2000-та година когато, пое властта. Либерал, но с твърда ръка. Онова, което се опита той да направи, е да съчетае две носталгии - към Съветския съюз и към Руската империя, съчетавайки всичко това дори в символиката - обединявайки химна, съчетавайки символиките. Това продължава и действително създава проблеми в онази част от обществото, която иска реформа, ориентирана към другия свят. В този период от време се стопи идеята за третия руски път, който трябваше да бъде либерален“.

Формата на управление в Русия едва ли може да бъде друга предвид политическа структура в страната в момента, коментира той:

„Политически партии, на практика, няма. Има една управляваща сила, където членуват всички, които са лоялни към властта. Голям плюс на Владимир Путин е и решението на проблема с Чечения, на висока цена, разбира се - дадоха възможност на чеченците да постигнат самоуправление….

Тодоров оцени като „илюзия“ идеята, че Русия може да бъде изтощена с нова надпревара във въоръжаването.

„Виждате, че сегашното управление търси асиметрични отговори, тъй като е ясно, че Русия няма бюджета, няма потенциала да изгражда нови бази и или да разработва скъпи оръжия. Спомням си какъв шок предизвика навремето Путин, когато реши да се оттегли от базите във Виетнам и Куба. Тогава той каза: „Ще търсим влияние само там, където имаме икономически лостове“. Тоест, той събра силата вътре в страната и едва тогава ориентира силата си навън – нещо, което в момента се опитва да направи и Доналд Тръмп“, който обаче развива тази идея със силен търговски нюх“.