Всички партии в българското правителство и парламента, както и почти всички български всекидневници работят за руските интереси. Това е особено видимо в прокарването на енергийни проекти, които или противоречат на икономическата логика (като продължаването на "Турски поток" през България), или директно заплашват националната сигурност (АЕЦ "Белене").

На Балканите, политическите елити с готовност прегръщат руския авторитарен модел, което пасва на доминиращите в района механизми за "пленяване" на държавата от частни интереси. Хората, които взимат решенията, стават колаборационисти на Москва и това сътрудничество се гарантира и чрез корупционна рента, която те си извличат от руски мащабни инфраструктурни и енергийни проекти.

На фона на нежеланието, с което Европейският съюз се ангажира политически с Югоизточна Европа, САЩ отново се превръщат в незаменим контрабаланс на дестабилизиращите сили на Балканите. Засиленото американско дипломатическо присъствие в района през 2019 г. трябва да бъде последвано от също толкова силни действия за борба с корупцията и прането на пари, както и за изграждане отново на демократичните институции като бент срещу зловредно чуждестранно влияние, пише "Дневник". 

Това са само част от заключенията на доклад на Центъра за изследване на демокрацията за механизмите на руското влияние след 2014 г., изработен с помощ от 10 изследователи и разследващи журналисти от района. Авторите благодарят за съветите и координацията на десетки представители на структури на НАТО, ЕС, Държавния департамент и три външни министерства в Европа, неправителствени организации в САЩ и Европа, на посланика на САЩ Ерук Рубин и др.

Той е третият от поредицата "Кремълският наръчник" и бе представен миналата седмица във Вашигтон в Центъра за анализ на европейските политики (Center for European Policy Analysis). В анализа са обхванати 8 държави, включително от ЕС и НАТО: България, Албания, Северна Македония, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора.

"Дори управляващата ГЕРБ и коалиционните ѝ партньори от Патриотичния фронт фактически прегърнаха от 2016 г. насам повечето от прокарваните от Кремъл енергийни проекти, макар на думи партията на Бойко Борисов да се обявява за реализиране на стратегическите евроатлантически цели на България", се казва в текста. В него се посочва, че "Атака" е най-откровено проруската партия в България, но за Кремъл тя е периферен играч и основните му операции за политическа намеса са фокусирани върху структурно важни политически сили, включително основните управляващи и опозиционни партии.

"БСП е най-популярната промосковска партия в България, както и най-голямата опозиционна група в парламента. Партията не е евроскептична и общо взето следва евроатлантическата ориентация във външната политика, но в тандем с други по-малки, но много влиятелни партии като ДПС и АБВ, системно работи да прокарва руския икономически дневен ред в България. Те са особено активни в лобирането на мащабни инфраструктурни проекти.

Медии и групи за натиск

В допълнение, руското медийно влияние минава през няколко малки кабелни телевизии като "Канал 3" и "Алфа" и поне 3 вестника ("Дума", "Земя" и "Атака"), директно свързани с Русия било през собствениците си или чрез влиянието върху съдържанието на това, което те излъчват и печатат, пишат авторите.

"Част от най-многотиражните всекидневници като "Телеграф", "Труд", "Монитор" и "24 часа" разпространяват руска пропаганда чрез специално внимание върху това колко правилна била руската външна политика в Европа, Близкия изток и Латинска Америка, колко важни са за Европа, България и Балканите руските енергийни проекти и колко отвратителни са евроатлантическите ценности. Общото между всички тези издания е, че са свързани с мрежи с тесни бизнес връзки с Русия - като тази на един от българските медийна магнати и депутат Делян Пеевски. Медии под руско влияние станаха и платформи за свързани помежду си проруски политици, журналисти и интелектуалци, които омешват в едно пропагандирането на санкционирано от Кремъл говорене за консервативни и традиционни ценности навсякъде, където се появи съответна възможност в обществения дебат - особено когато става дума за социален пол, ЛГБТ или традиционното семейство."

В доклада се посочва, че особено непрозрачно е положението при онлайн медии и групи в социалните мрежи, където се постига влияние почти без инвестиране на средства. Отвъд повсеместният за района проблем с неясните крайни собственици на медиите, олигархизирането на медийните пазари (и то от мрежи, тясно свързани с бизнес с Русия), слабото прилагане на закона, зависимостта на медиите от големи рекламодатели на иначе малък пазар за реклами ситуацията се усложнява и от силните политически връзки с хора в управлението. Първо, тези мрежи подкрепят концентрацията на публични и частни средства в конкретни медии, често свързани с руската външна политика или проруски частни интереси. Второ, комбинацията от притежаване на медии и участие в политиката предоставя на националното правителство мощен инструмент за ефективен контрол над това, което се пише и говори в полза на честни и руски политически и икономически интереси. Това става, независимо, че в официалната си позиция правителството може да изглежда балансирано и неутрално по същите тези въпроси, обясняват авторите на доклада.


При това Русия не оставя всичко на местни олигархични мрежи. Чрез религиозни, културни и неправителствени организации и групи тя се опитва да обърква, дезориентира, манипулира, да сее нестабилност и напрежение, да съживява стари конфликти, сред общности, избиратели и населението на страни в района, които не могат да се нарекат русофили. Нещо повече - тези групи могат и без директна намеса в процеса за взимане на решения да създадат бързо атмосфера, която да принуди правителството да промени свое решение.

"Отслабването на притегателната сила на Европейския съюз оставя властови вакуум в Югоизточна Европа, който авторитарни сили като Русия са готови да запълнят", казват авторите. "Кремъл се възползва от отстъплението на демокрацията и всеобщото завладяване на държавата и нейните нефункциониращи институции, за да засили икономическото и политическото си влияние в региона. Докато руската икономическа мощ в Югоизточна Европа отслабва след налагането на санкции от страна на ЕС и НАТО през 2014 г., цялостната й способност да влияе на националните политики остава значителна и дори придобива по-голяма ефективност."

Растящата роля на авторитарни държави в политиката и икономиката на Югоизточна Европа още повече бетонира мрежите за превземане на държавата, които контролират ключови процеси при взимането на решения. От своя страна, това подкопава доверието към помощта за демократични реформи, идваща от евроатлантически партньори, каквато е политиката на ЕС за превръщане на върховенството на закона, свободните медии и независимото правораздаване в критерии за достъп до еврофондове.

"Виваком", КТБ, "Турски поток" и АЕЦ "Белене"

Конкретно за България в доклада се дават примери за ролята на Русия не само в натоварването на българския данъкоплатец с многомилиардни проекти като АЕЦ "Белене" и "Турски поток", но и спорния, според авторите, модел на "Лукойл", позволяващ на компанията да плаща малки данъци в страната, макар да е доминираща сила в петролния сектор. Авторите обръщат внимание и на това, че значителна част от инвестициите, които прави "Лукойл", се отчитат като идващи не от Русия, а от Холандия, тъй като преминават през регистрирано там дружество. През руската държавна банка ВТБ властите в Москва участваха в Корпоративна търговска банка, заеха страната на Делян Пеевски в конфликта, довел до ликвидирането ѝ и финансираха придобиването на "Виваком", но и по този начин получиха огромен контрол над стратегическата комуникационна инфраструктура на страната през Национално Управление "Радио и телевизионни станции" (НУРТС), се казва още в текста.

За продължението на "Турски поток" се напомня, че както и да се представя прераждането в него на "Южен поток" като икономически, а не геополитически, вариант на оригинала, той си остава най-важният политически проект на Русия в района. Въпреки усилията на българското правителство да го "излъска" като отговарящ на европейските изисквания, той е белязн от повторение на недостатъците на "Южен поток" - прибързано прокарване на решенията през парламента в противоречие на принципите за национална енергийна сигурност, набързо проведени общектвени поръчки със странни компании за европейския пазар, предварително определени руски доставчици и растящ натиск от Москва и Белград да се започне строителство на тръбата.

България прие новия проект и се отказа от опити да търси компенсации в следващите 10 години по съществуващият договор за доставки през Украйна до 2030 г. Всъщност, още през 2006 г. българското правителство допусна споровете с "Газпром" да се решават не в неутрална страна, а в арбитражен съд към Търговската камара на Русия. "По време на преговорите за "Турски поток" руското правителство "караше колата" и насочваше диалога, докато българските политици гледаха на споразумението като на услуга, направена от Русия на България, вместо като на сделка между равнопоставени партньори, от която печелят и двете страни."

Третият доклад

Други милиарди левове са похарчени от България за АЕЦ "Белене" без икономическо и енергийно основание, продължават авторите. През 2008 г. бе подписан доовор за строителство за 4 млрд. евро, от които бяха похармени около 2 милиарда от иначе оскъдните фондове на държавния енергиен холдинг. Макар проектът да бе формално замразен през 2012 г., рентата, идваща от изразходването на тези ресурси, захранва силни ядрени лобита от експерти, политици и консултанти в страната, способни да монополизират обществения дебат по темата.

Същата партия, която замрази "Белене", го размрази през 2017 г. "Изпълнението на проекта допълнително ще вкара българското правителство в асиметрични и скъпи икономически отношения с Русия, които в бъдеще може да се превърнат в лостове за политически изгоди. БЕХ вече е вкаран в дългова спирала, която вероятно ще се ускори с рестартирането на проекта."

Авторите припомнят, че правителството извлича аргументи от много спорен и все още не напълно публичен доклад на БАН, от който се оттеглиха няколко дъши заради несъгласие. Припомня се и изключително високата степен на невероятност да се получат финансовите и икономическите условия, които да оправдаят строителството на втора АЕЦ: "среден и непрекъснат годишен растеж на икономиката между 3 и 4 процента от БВП в следващите 25 години, увеличаване на населението на България с 300 000 души и ръст на потреблението на енергия с 25%".

Докладът на БАН беше координиран от бивш вицепремиер, който току що бе подписал договор за съвместно дружество с Русия за строителство на "Южен поток". За руските интереси работят в правителството, парламента и водещи медии

Какво предлага докладът (част от идеите)

- правителствата в коалиция с неправителствения сектор и международни партньори да изработи и приложи стратегии срещу превземането на държавата, включително редовна диагностика и оценка дали има такава тенденция и докъде е напреднала

- разнообразяване на източниците на чуждестранни капитали отвъд тези от авторитарни държави, прицелили се в структурно важни сектори без използването на конкурентни правила; това е основно задача за централните банки и финансовите регулатори

- изясняване от антимонополните власти, данъчните инспектори, финансовите регулатори и агенциите за национална сигурност на крайните собсвеници на преки чуждестранни инвестиции; така ще се избягва концентрация на пазара, пране на пари и придобиване на стратегически активи от компании, свързани с авторитарни държави

- демонтиране на олигополите в търговията на едро и дребно с горива, които позволяват н аруски петролни гиганти за извличат несъразмерна рента

- по-строго прилагане на законите за финансиране на политически партии и редовно публикуване от спецслужбите на оценка за заплахите от чуждестранна намеса

- засилване и подкрепа за независимостта на националните медийни регулатори

- ЕС да е по-активен във върховенството на закона и борбата с корупцията и да последва примера на САЩ като изпрати в района специален пратеник с директен достъп до Брюксел, Берлин и Париж

- директно ангажиране на Еврокомисията с гражданското общество в Югоизточна Европа чрез управлявани от Брюксел програми за върховенство на закона, правосъдие и т.н.