Преди повече от 400 години додото – гигантската нелетяща птица от остров Мавриций – изчезва завинаги от лицето на Земята. Оттогава този странен и харизматичен вид се превръща в символ на необратимостта на изчезването. Сега обаче една американска биотехнологична компания твърди, че може да обърне историята. Colossal Biosciences, базирана в Тексас, обяви решаващ пробив в проекта си за връщане на додото към живот.

Още по-интересно е, че това не е първата им подобна стъпка. В началото на 2024 г. същият екип създаде първите в света живи индивиди от страшния вълк (dire wolf) – хищник, изчезнал преди около 12 000 години. Така Colossal отвори вратата към една нова ера на „де-екстинкцията“ – възстановяването на видове, за които смятахме, че са останали само в учебниците.

Генетичният път към възкресяването на додото
Последното съобщение на Colossal разкрива, че учените са успели да култивират специализирани примордиални зародишни клетки (PGCs) от обикновен гълъб – т.нар. rock dove. Това е решаваща стъпка, защото именно тези клетки са предшественици на яйцеклетките и сперматозоидите.

Следващата фаза е да се използва Nicobar pigeon – най-близкият жив родственик на додото – като генетична основа. С помощта на усъвършенствани техники за редактиране на ДНК, учените ще добавят „додо-гени“ в тези клетки, след което ще ги имплантират в ембриони на кокошки, модифицирани да не създават собствени зародишни клетки.

Ако всичко върви по план, в рамките на 5 до 7 години може да се появят първите „додо-подобни“ птици, които ще носят ключови характеристики на изчезналия вид.

От страшния вълк до нова ера на генетиката
За да разберем мащаба на този проект, е полезно да си припомним предишния успех на Colossal. През октомври 2024 г. компанията обяви раждането на три здрави малки от вида страшен вълк – животно, изчезнало преди 12 хилядолетия.

Учените извлякоха древна ДНК от два фосила – 13 000-годишен зъб от Охайо и 72 000-годишна кост от Айдахо. С помощта на технологията CRISPR и ядрен трансфер те успяха да внесат 15 ключови генетични варианта в сивия вълк, най-близкия жив роднина. Ембрионите бяха износени от сурогатни майки, а трите малки – наречени Ромул, Рем и Калиси – вече живеят в специално създаден резерват в САЩ.

Това бе първият реално потвърден случай на „де-екстинкция“ в световен мащаб.

Науката и споровете
Подобни проекти естествено предизвикват противоречия. Поддръжниците твърдят, че това е революционна форма на биоконсервация, която може да ни даде шанс да върнем загубени видове и да подсилим съществуващи популации.

Критиците обаче предупреждават, че резултатът няма да бъде „истински додо“ или „истински страшен вълк“, а по-скоро генетично модифицирани хибриди. Те се опасяват също, че прекаленото вглеждане в „възкресяването“ може да отклони вниманието от спешната нужда да опазим видовете, които все още съществуват.

Бъдещето на „де-екстинкцията“
Colossal не спира само с додото и страшния вълк. Компанията вече работи по възстановяването на вълнестия мамут, тасманийския тигър и дори на новозеландската гигантска нелетяща птица моа. От основаването си през 2021 г. фирмата е събрала над 555 милиона долара финансиране, което показва огромния интерес към „Jurassic Park“-стила на науката.

Дали обаче тези усилия ще доведат до реални популации на възкресени видове или само до лабораторни експерименти, предстои да видим. Ясно е едно – генетичното инженерство навлиза в нова фаза, която поставя въпроси не само за науката, но и за етиката, опазването на природата и бъдещето на планетата.