Теодора Димова, Портал Култура

От 1927 г. реномираното издание „Тайм“ излъчва „Личност на годината“. По снимките на корицата му може да се проследи световната история от близо един век. Тази година на титулната страница е портретът на украинския президент Володимир Зеленски. Малко по-късно авторитетното издание „Политико“ определи Зеленски като най-влиятелната европейска личност на годината. Признанието за украинския президент е безапелационно. В същото време това е най-естественият и заслужен избор. Неговата личност израсна за кратко време пред очите на целия свят. Преди нападението на Русия над Украйна малцина извън страната му знаеха името му. Неговият характер и неговите решения се оказаха съдбоносни за цял един народ, а неговата личност придоби световен мащаб. Ако след вероломната руска агресия, когато огромната военна колона тръгна към Киев, се беше уплашил и избягал от столицата, той щеше да опозори своето име и да обрече страната си на поругание. Такива бяха очакванията на кремълските стратези, които отдавна подготвяха завладяване на Украйна. Такива слухове тръгнаха още на следващия ден след нападението. Това е планирал  и очаквал агресорът. Беше се погрижил дори някои съветници на президента да му дават такива съвети. Позорно избягалият в Москва бивш президент Янукович му написа писмо, в което го увещава да се предаде, тоест да се опозори като самия него. Дори заместник-ръководителят на руската президентска администрация Козак се е обаждал по телефона да го призовава да не оказва съпротива. В самоувереността си за блицкриг нашествениците изключваха друг вариант.

В Москва бяха гневни на Порошенко и

на изборите залагаха на Зеленски с очакване, че той ще бъде сговорчив и отстъпчив

Едва ли някой си прави илюзии, че руските служби са стоели пасивно и са наблюдавали безучастно президентските избори в Украйна. В България те изпратиха лично директора на своя Институт за стратегически изследвания Решетников и неговата намеса в нашите президентски избори се оказа успешна, та нима ще оставят много по-важната Украйна извън своя обсег! И то след като имат в страната пета колона, останала още от съветско време! И то след като 10 години по-рано бяха успели да наложат своята марионетка Янукович!

От бившите съветски съюзни републики единствено Беларус все още се държи като сателит на Москва. Всички други в различна степен се отделиха от руското влияние. Някои го правят плахо и половинчато, други дръзко и смело. С някои Москва дори воюва – Украйна не е първата нападната страна. В някои съюзни републики протестите срещу властта на Кремъл започнаха още преди разпадането на съюза. Сред тях е и Украйна.

Ако съдим за Украйна през призмата на България, наблюденията ни ще бъдат изкривени. България е единствената страна, в която патриотизмът се отъждествява с русофилство. И това не е от сега. Още през 1914 г. един от най-образованите ни владици, Старозагорският митрополит Методий Кусев, в своята книга „Погрома на България. Виновникът“ стига до ужасяващия извод, че

„русофилството в България е достигнало до идиотство“

Не е така в нито една страна от бившия съветски блок. Не е така и в нито една от бившите съветски съюзни републики – те затова се и отделиха при първо разхлабване на съветските окови. Не е така и в Украйна, въпреки че руската пропаганда всячески се стреми да наложи фалшивата теза, че няма такъв народ и такава държава. Вече десет месеца украинците, водени от Зеленски, доказват дори на кремълските чекисти, че има. Доказват го с украинската си кръв, която попива в украинската земя.

Зеленски казва за себе си, че е остарял и се е променил „от цялата тази мъдрост, която никога не съм искал“. Във война личният пример на военния командир и на държавника са от решаващо значения. Това е основен постулат във военната история на всички времена и народи. Промисълът дари украинския народ с достоен лидер, който в най-трудно време е пример за характер, енергия, смелост, последователност, човечност. Тези качества изградиха доверие между народа и президента. Бихме могли да кажем, че народът случи на президент и президентът случи на народ. Но това не е случаен късмет, появил се от нищото, защото през 2019 г. народът избра именно Зеленски за свой президент с мнозинство от 73 процента.

Без да разполагам със социологически данни съм убедена, че ако сега се проведат избори, той ще спечели с още по-висок резултат. Защото е безспорно, че откакто се води войната срещу Украйна, доверието между народа и президента укрепва и популярността му нараства. За да изградиш толкова висок авторитет в такива трудни времена, се изискват силни и неоспорими качества. В потока от всекидневна информация поведението на президента Зеленски е пред очите ни и ние всички сме свидетели на неговата последователност в защитата на своята родина. Той не само направи съдбоносния избор да не избяга от бомбардирания Киев, но започна да пътува из цялата разкъсвана от сражения страна, като посещава военните части дори на фронтовата линия, често без каска и бронежилетка. Всекидневните видеообръщения на 44-годишния мъж в емблематичната маслиненозелена тениска правят целия свят свидетел на неговата активност и решимост. Така той успя да убеди световните лидери и обществеността,

че неговата битка е и тяхна

Това безспорно е убедило и стотиците опитни наблюдатели и журналисти, които участват в определянето на личност на годината. „Успехът на Зеленски като лидер във военно време се основава на факта, че смелостта е заразна“, пише списание „Тайм“. А главният редактор на списанието Едуард Фелсентал допълва, че „Зеленски мобилизира света по начин, който не сме виждали от десетилетия, и даде начало на вълна от действия, която премина през целия свят“.

Зеленски сякаш е готвен за президент от самата съдба. Сериалът „Слуга на народа” го прави суперзвезда. Героят му Васил покрива образа на истински президент. Затова и политическата партия, която регистрира една година преди изборите, е със същото име. В новоизлязлата „Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа“ френските журналисти Режи Жанте и Стефан Сиоан разясняват неологизма „зеленскизъм” като начин да правиш политика, вкоренена в ерата на мрежите, като допълват и нещо още по-важно: „Той не налага идеите си отгоре, а напипва пулса на времето, улавя добрите тенденции, като възлага управлението на експерти в дадената област“.

Изборът на „Тайм“ и „Политико“ доказват, че Украйна категорично печели медийната война, въпреки че хибридната война на Русия срещу нея е тотална и масирана. Личният принос на украинския президент за това е безспорен.

Още една важна подробност е, че в избора на списание „Тайм“ наред с името на Зеленски е добавен „и духът на Украйна“. Президентът е изразител на духа на своята родина. В този смисъл наградата е колективна. Президентът несъмнено е плод на духа на своя народ, но и неговият принос да вдъхновява народа си не подлежи на съмнение.