Велика сряда в християнската традиция е срядата на Страстната седмица. В православието тя се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Исус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците, както и с решението на Юда Искариотски да предаде Христос.

Припомня се за ценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаяла се грешница. Женат успяла да влезе в дома, където бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото за това й  усърдие ще се разгласи по цял свят.

Тогава Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От този ден коленопреклоненията на молитвата не престават.