В социалните мрежи набира популярност плакатът „Велика украинска отечествена война“. Много българи го споделят и припознават като своя кауза. Великата украинска отечествена война ще изтрие спомена за Великата отечествена война на руснаците, с която проглушиха света през последните 77 години. Ще им отнеме правото да се изживяват като жертви, защото днес те са агресори – отнемат невинни животи, разрушават градове, убиват мечтите на няколко поколения украинци.

На фона на тази кървава война бившият кореспондент на „Свободна Европа“ в Ню Йорк Константин Мишев ни припомня, какъв е приносът на украинци за България.

Важна и почти непроучена е темата за украинците в България. Днес се говори главно за великоруското влияние у нас, било политическо или културно и макар и рядко за белогвардейските идеи и принос. Но за украинците почти нищо не се пише. А има няколко важни украинци, свързани тясно с изграждането на съвременна България. Ще се спра на двама от тях. Михайло Драгоманов, филолог и философ, живее в края на живота си в София. Заедно с c Иван Шишманов. издава „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ . Драгомонов е социалист, но същевременно е идеолог на украинския национализъм. Преследван е в Руската империя за идеите си. Уволнен е от Киевския университет. Идва в новоосвободена България и е професор в университета. Умира в края на 19-ти век в София. Преди да емигрира в България издава в Женева списанието "Хромада"(Громада).

Другият украинец дал много на нашата страна е скулпторът Михайло Парашчук. Също с леви разбирания, но също украински националист. Става професор в Художествената академия. Преди да дойде в България през 1921 година учи в Париж и специализира при Огюст Роден. Създава в Мюнхен първото българо-украинско дружество. Цитирам един украински сайт: "В края на лятото на 1921 г. като представител на Международния Червен кръст Парашчук пристига в България. В София украинският скулптор среща мнозина свои приятели от Мюнхен - арх. Тодор Горанов, художниците Александър Миленков и Константин Щъркелов, драматичния артист Сава Огнянов. В Германия по инициатива на Парашчук те са създали украинско-българско дружество и решават да го възстановят в София на всяка цена. Парашчук се съгласява да остане в България временно, а след това - завинаги. Така България става втора родина на украинския скулптор."
Михайло Парашчук създава лъва в БНБ. Но е известен с архитектурните декорации. Ето какво пишат за него известни български архитекти:
"По-добър в нашата страна и до днес от него няма" (Арх. Сава Овчаров);
"В областта на скулптурата в архитектурата той и до днес е незаменим" (Арх. Т. Горанов, професор);
"Парашчук сложи истинското начало на архитектурната скулптура у нас" (Арх. Д. Цолов, академик);
"По-добър в архитектурно-скулптурна украса няма" (Арх. Йорданов);
"Жалко, че нямаме повече скулптори като проф. Парашчук". (Арх. Тодор Златев, професор).
И още няколко думи за Парашчук и неговото творчество. Цитирам Доц. д-р Цвета Тодорова : "На Парашчук българските архитекти възлагат украсата на такива монументални сгради като: БНБ (декоративните мотиви с лъвове на "потъващите" врати и зодиакалния часовник в оперативната зала, разкошния хол на втория етаж с колоните и капителите), Съдебната палата (оригиналните орнаментирани рамки на парадните врати), Министерството на отбраната, Военната академия "Г. С. Раковски" (неповторимите релефи по сюжети на българската история във входното антре, разположени над петте врати, единият от които - "Аспарух минава Дунава", за направата на втория релеф - "Цар Симеон пред стените на Цариград", Парашчук е ходил специално в Истанбул, не по-малко ценен е третият релеф - "Отбраната на Шипка").