Най-голямата грешка е тази, от която не научаваш нищо. 

Капитан Румен Георгиев

Не случайно правя сравнение между двата кораба – м/к „Вера Су“ и м/т „Кайрос“ - единият заседнал край Яйлата преди 4 години, другият на котва, аварийно отдадена на половин миля от фара на Ахтопол. Общото между тях е, че и в двата случая, основен действащ координиращ и спасителен орган е ИА „Морска администрация“, която беше сериозно критикувана в случая „Вера Су“.

Припомням казаното от служебния министър Христо Алексиев в интервю пред Mediapool.bg от 04 ноември 2021 г. във връзка с инцидента „Вера Су“.

Цитирам: „Още в началото бяха допуснати много грешки.  …… Като цяло държавата не беше подготвена за реакция в такъв случай. Няма техника и обучени специалисти, липсваха разписани процедури какво да се прави. ……Така в движение трябваше да правим процедури, планове, да ремонтираме техника и да реализираме успешна  спасителна операция …“.

Това са думи, казани от министър за подопечната му Изпълнителна агенция "МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ". 
Тогава, вместо служебните управляващи по това време да кажат: „Кой допусна това безобразие?“, те предизборно се самопохвалиха и всичко утихна. 

Докато при „Вера Су“ под сурдинка се говореше за „колебание“, „неуспех“, „погрешна преценка“, „неправилни действия“, „липса на компетентност“, „липса на техника“ и разбира се, любимата на разследващите органи „човешка грешка“, сега Министерството на транспорта трябва да отговори на въпроса, кои от горните констатации са отстранени, кои не и защо, върху кои се работи и изобщо отговаря ли нивото на компетентност на служителите от ИАМА за провеждането на подобни сериозни операции и произтичащите от това правни и финансови последици.

Морските хора знаят отлично, че най-ценните уроци в живота не идват от лесните постижения и победи, а от ситуации, в които ние или други сме/са сгрешили, но сме имали силата да признаем това, както и знанията да анализираме грешките. 

Казано по морски мъдро: Грешките са неизбежни, но най-голямата грешка не е самият неуспех, 

а отказът да извлечеш поука от него. 

Когато човек не научи нищо от собствените си грешки, той остава в затворен кръг. Продължава да „гони опашката си“, действа по същия начин, взема същите решения, постига малко или нищо и логично се сблъсква със сходни некомпетентни последствия. Това е застой, а застоят е най-големият враг на личностното развитие, в случая на държавните служители, чийто роля е да организират, управляват и регулират обществото, така че да се осигури ред, сигурност и развитие.

Искрено се надявам Морска администрация да са извлекли поуки и този път да ни опровергаят.
Ако погледнем на случая „танкер Кайрос“ през призмата на адмиралтейското право, ще видим, че той засяга почти всяка сфера на морската правна система, която регулира отношенията, свързани с мореплаването и дейностите в морските води.

Не мога да не спомена липсата на адвокат Владимир Владимиров за морската общност в България с неговите задълбочени знания в морското право и подобни случаи. Световно признат и уважаван. Липсваш ни, Владо!
Дълбок поклон и мир на душата му!!! 

Колко горещ е „горещият картоф“ м/т „Кайрос“

От гледна точка на морското право възникват редица важни правни и регулаторни компонента:

• Юрисдикция върху териториалните води
• Има редица аспекти, но сериозно внимание трябва да се обърне на „Right of Innocent Passage“ /Мирно преминаване/, „…… като преминаването не трябва да е враждебно или да нарушава мира, добрия ред или сигурността на крайбрежната държава….“

Какво прави настоящият случай особено сложен?

Първоначално, танкерът не е имал технически проблем или авария, а е поразен от външна атака. Това въвежда елемент на военен инцидент, корабът е без ход, на котва пред Ахтопол и има 3 членен екипаж. Според пресата танкерът е „санкциониран“, т.е. не е просто „обикновен“ кораб, а такъв с особен профил.
Той е провлачен от трета държава (турски буксир) в български териториални води, където го е изоставил. 

Кой и защо е взел това решение? 

Всичко това поражда редица въпроси от международното право: отговорност, уведомяване, контрол и задължава изключително внимателен правен, дипломатически и хуманитарен подход /да не забравяме хората на борда/. 

Това има значение и за правния статут на кораба, изяснено ли е дали при санкции може да бъде обект на задържане, отказ на убежище или обслужване, ограничения върху буксиране, застраховане и други свързани услуги? За чия сметка ще бъдат евентуални спасителни и екологични задължения? Всичко това попада в рамките на международни и национални стандарти за морска безопасност и опазване на околната среда, допълнително обременени от подобни казуси.

Случаят „Кайрос“ е безпрецедентен.

Казусът „Kairos“ е сериозен тест както за адмиралтейското право, така и за морската държавна отговорност. Ситуацията е изключително сложна и многостранна, включваща: силно редуциран екипаж на кораба, санкции, военен конфликт (атака с морски дрон), морска безопасност, национална юрисдикция, екологичен риск, международни правила, застраховане…

От гледна точка на морското право, случаят ще тества способността на държавите България + Турция + флага на кораба + ИМО + Европа + международната общност) да прилагат закони, да осигурят безопасност, да защитят морската среда и обществения интерес — всичко това в условия на настоящата геополитическа турбулентност. 

Всички тези фактори, участници или аспекти трябва да бъдат професионално разгледани и взети пред вид, за да се разбере напълно тази изключително комплексна картина. 

„Kairos“ е пример за сложен казус, 

в който се преплитат: санкции, военен конфликт, морска безопасност, национална юрисдикция, екологичен риск и международни правила. 

Случаят незабавно трябва да се докладва в Международната морска организация и Брюксел и да се поиска отношение. По мое скромно мнение казусът е прекалено сложен и тепърва ще се усложнява; той е с  международен аспект и мащаб и трябва сериозно да се обмисли от БГ правителство да ползва услугите на международни морски адвокати, специализирани в адмиралтейското право.

Относно: първоначалната информация от ИА “Морска администрация" е, че „корабът „Кайрос“ не съставлява заплаха за околната среда“. 

Това много прилича на информацията от преди 4 години, че товарът от урея на „Вера Су“ е безвреден за околната среда. Накрая същата администрация гордо обяви, че е спасила Черно море от сериозна екокатастрофа. 

На кое изказване да вярваме?

Кой ни взима за БАЛЪЦИ?

В случаят Кайрос, фактът, че танкерът е празен, значително намалява вероятността от сериозен нефтен разлив и голяма екологична катастрофа. 

Но остава риск от:

•  замърсяване на морето от останали горива, масла, химикали, отпадъчни води и др
• корабът е претърпял пожар, има опасност от структурна деформация – това прави корпуса по-уязвим, деформации и потенциално наводняване;
•  усложняване на обстановката при лошо време вятър, буря… 

Според мен рискът е по-нисък, но не е нулев, бих го квалифицирал като умерен до средно-висок. Това означава вероятност от локално замърсяване и риск за риболов и туризъм.

Ако се случи буря или корпусът се компрометира  — тогава опасността може да скочи до висока, с реален шанс за по-сериозно еко замърсяване.

Заключение: Рискът е НЕ МАЛЪК — но още не е катастрофален, при правилно управление.
Друга информация от Морска администрация е, че корабът е „СТАБИЛЕН“. Това е термин за текущо състояние, не за дългосрочна безопасност. Мисля, че за не морските хора трябва да се уточни какво е конкретното техническо значение на СТАБИЛЕН в морската практика. Няма да навлизам в детайли, но най-общо казано:

• към момента корабът не се движи неконтролируемо,
• не се влошава и корпусът не показва признаци на нарастващи повреда

Какво НЕ означава „стабилен“

• НЕ означава, че е безопасен.
• НЕ означава, че няма риск от екологичен инцидент.
• НЕ означава, че няма повреди.
• НЕ означава, че може да стои така дълго време.

Спестяване на информация е грешна стъпка, предоставянето на обективна такава е задължително, защото освен, че е основен принцип за функционирането на демократичното общество, гарантира прозрачност, сигурност, доверие в институциите и защита на обществения интерес.

Определено имаме дефицит на доверие към управляващите. Без доверие няма ефективно управление, няма демокрация, няма правова държава.