Заместник-председателят на Европейската комисия за ценностите и прозрачността Вера Йоурова изрази ясна подкрепа за продължаващите антикорупционни протести в България в сряда (30 септември), като заяви, че правителството на премиера Бойко Борисов трябва да ги приеме „много сериозно“. Йоурова говори пред брюкселския портал EURACTIV при публикуването на първите годишни доклади на ЕС за върховенството на закона за 27-те държави-членки, което е значителен напредък в усилията на Комисията за създаване на превантивни механизми за защита на ценностите на ЕС в непокорните страни-членки, пише изданието. Материалът е предаден от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Хиляди българи излязоха на улицата през последните 84 дни, призовавайки Борисов и главния прокурор Иван Гешев да подадат оставка заради повсеместната корупция на високо ниво, която отслаби държавните институции и облагодетелства мощни магнати.

Гешев е смятан от широки слоеве на населението за пристрастен и негоден за работата, докато Борисов отказва да подаде оставка и омаловажава протестите.

Българите се доверяват на институциите на ЕС повече, отколкото на собствените си власти и широката общественост се интересува от доклада на Комисията, но хората смятат, че езикът му е твърде дипломатичен, твърде административен и твърде мек.

EURACTIV поиска от Йоутова да излезе отвъд бюрократичния език и да отговори на опасенията на българите, които настояват ЕС да „спре финансирането на мафията“.

Двоен мониторинг

Донякъде изненадващо, Йоурова заяви, че Механизмът за сътрудничество и проверка (CVM), въведен за подобряване на неправилно функциониращата правоприлагаща система в България и Румъния, ще продължи.

Досега българските власти казваха, че CVM ще стане история в момента, в който бъде въведен общ механизъм за наблюдение на всички държави-членки.
CVM беше въведен като временен механизъм, когато двете страни се присъединиха към ЕС, но нито България, нито Румъния са постигнали достатъчен напредък, за да бъде отменен. Сега и България, и Румъния се оказват под „двойно наблюдение“.

„Все още продължава механизмът CVM. Както знаете, имаше планове за премахването му, но все още има недовършена работа, за българските власти, особено за правителството, реформите трябва да бъдат финализирани“.

Тя каза, че българското обществено мнение винаги е било в подкрепа на CVM, но „от всяко проучване винаги имаше много ясно послание от българския народ, че доверието в съдебната власт е много ниско“.

„Сега продължаваме CVM, отразяваме обективната картина за това къде се намираме в България, било то в борбата с корупцията, в медийната сфера или съдебната власт като такава“.

Йоурова предупреди, че българският парламент и правителство трябва да се заемат с констатациите от доклада „много сериозно“, защото „когато хората изразяват такова недоволство и такова недоверие и много ясно чувство, че не е възможно да се получи справедливост от държавата, тогава това е сериозно нещо, което трябва да се разгледа от националните власти“.

В доклада за България се казва, че нейната съдебна система трябва да постигне окончателни присъди в борбата с корупцията. В него изрично се посочва, че правните промени, които биха премахнали дългогодишните опасения за ефективен режим на отчетност на главния прокурор, все още не са завършени.

Той също така подчертава, че функционирането на българския Висш съдебен съвет и Инспектората поражда опасения, които остават и до днес.

Липсата на прозрачност в собствеността на медиите в България също е посочена като причина за безпокойство. Комисията отбелязва, че има доклади, показващи тясна връзка между някои медии и политици, които не са „официално“ собственици на медии.

В документа се добавя, че голям брой български журналисти характеризират политическата намеса в медиите като „честа“ и „широко разпространена“.

Докладът също така критикува проекта за регламент относно прозрачността на чуждестранното финансиране на неправителствени организации, който, както се съобщава, е предизвикал „критика за евентуалното му отрицателно въздействие върху гражданското общество“.