Оставката на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор не означава оттегляне от властта в прокуратурата. Напротив – той се връща на ключови позиции като директор на Национална следствена служба и заместник-главен прокурор, отговарящ за разследването.

Това потвърди пред Нова телевизия Стефан Петров. След промените прокуратурата остава само с един заместник-главен прокурор – Магдалена Лазарова, която след шест месеца би могла да бъде избрана за изпълняващ функциите главен прокурор, ако няма титуляр и ако даде съгласие.

Любопитен детайл е, че част от най-острите критици на Сарафов не настояват той да се оттегли и от останалите си ключови постове. Подобна линия на поведение се забелязва в изказванията на Иван Демерджиев, Андрей Янкулов и Емил Дечев.

Национална следствена служба остава една от най-важните структури в системата – тя разследва най-тежките и сложни престъпления, включително организирана престъпност, тероризъм и международни казуси, както и случаи с висок обществен интерес. През нея минава и значителна част от международната правна помощ.

Стефан Петров разкри, че още в началото на седмицата е разговарял със Сарафов, който е заявил готовност да подаде оставка. Очаква се дисциплинарното производство срещу него, поискано от правосъдния министър, да бъде разгледано през следващата седмица. По думите на Петров, Висш съдебен съвет традиционно е подложен на политически натиск, което влияе върху кадровите решения.

Подобна позиция изрази и Огнян Дамянов. Той подчерта, че Сарафов сам е оттеглил съгласието си да изпълнява функциите главен прокурор и никой не може да го задължи да продължи. Според него решението не е било изненадващо – още от края на миналата година Сарафов е обмислял подобен ход. Дамянов отбеляза и липсата на яснота в правната рамка, като посочи, че няма решение на Конституционния съд и дори е образувано тълкувателно дело.

Реакциите в системата обаче са противоречиви. Владимир Николов, бивш председател на Асоциацията на прокурорите, определи оставката като „стъпка в правилната посока“, която е трябвало да се случи много по-рано. По думите му в прокуратурата е имало усещане за „разведряване“, а дори и в обществото новината е била посрещната с облекчение.

Случаят обаче има и по-дълбок контекст. Николов беше освободен от поста си по искане на Сарафов и твърди, че дисциплинарното производство срещу него се основава на манипулативни твърдения. След като започва да говори публично срещу Сарафов, той заявява, че колеги са му предали предупреждения, че „с тези изявления се е самоубил“ – думи, които хвърлят сянка върху вътрешния климат в прокуратурата.

Според Николов случващото се е шанс за възстановяване на законността и нормалния ритъм на работа. Той обаче отправя и остра критика към мнозинството в Прокурорската колегия на ВСС, което според него с „безогледно и неразбираемо упорство“ е блокирало ключови правомощия на прокуратурата.

Така, въпреки оставката от върха, влиянието на Сарафов в съдебната система изглежда далеч не е приключило – а въпросът дали става дума за реална промяна или просто за преразпределение на власт остава отворен.