Голяма част от европейците искат националните държави да продължат да са водещи в по-голямата част от сферите на живота им. Затова по-федералистката тенденция напоследък е все по-непредставителна. Това коментира в ефира наБНР Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика. Според нея това не означава, че европейците са скептични към институциите в Брюксел по принцип. 

По думите ѝ през последните години националните политици прехвърлят вина върху Брюксел, когато не могат да се справят с нещо и това безспорно се отразява върху отношението на хората.

„Ако даваме винаги жилото на Брюксел, а взимаме меда за себе си, естествено е, че хората ще започнат да се отнасят по-скептично“, коментира Чернева. По думите й българите продължават да бъдат много проевропейски настроени – с много ниско доверие към собствените си политици, но с високо доверие към ЕС.

Какви ще бъдат целите на Конференцията за бъдещето на Европа? 

„Това е едно упражнение в консултации с гражданите, което трябваше да стане посредством срещи във всички краища на ЕС, в по-големи и по-малки градове и села, сред млади и стари, извън столиците, далеч от Брюксел. Пандемията не позволи това да се случи. Голяма част от Конференцията ще се случи онлайн. Това е едно усилие да се пребори антиевропейския популизъм.“

Идеята е да се проведе „допитване“ до хората на наднационално равнище и да се преодолее пропастта между гражданите и Брюксел, допълни Весела Чернева.

„Говори се за промяна на Договора за ЕС - това е много голяма цел. Не мисля, че за една година може да се стигне до такива заключения. (…) Този период може би няма да е достатъчен за кой знае какви промени, но все пак това е усилие да бъдат привлечени хората в разговор, който вероятно ще продължи и след това.“

За „баща“ на тази идея може да се смята френският президент Еманюел Макрон. Финалът на конференцията като едногодишна инициатива съвпада и с датата на президентските избори догодина. 

Краят на ерата „Меркел“ пък според Чернева ще означава и преосмисляне на архитектурата на Европа, на съотношението на силите вътре. Германските и френските избори ще имат по-съществено значение върху бъдещето на Европа, отколкото този консултативен процес, изтъкна тя.