„Русофобството“ е понятие, наложено от Русия  върху свободолюбиви българи, които не се подчиняват на Москва.

Такава позиция изрази историкът проф. Веселин Методиев в интервю за българската редакция на Дойче веле.  

 „Русофобството“ е понятие, наложено през есента на 1886 върху хора, сред които и Константин Стоилов, когато те не се подчиняват на исканията на руския император Александър ІІІ. „Русофобите“ остават верни на Търновската конституция, на задълженията към Берлинския договор и мястото на младото княжество в тогавашните международни отношения. Това накратко означава нещо много просто – „русофобите“ са българи, които искат свобода, независимост и правова държава. Можем лесно да го открием и в историческите извори от онова време.“ – посочва проф. Методиев. 

„Русофилството“ е слабо явление на група нагаждачи, които виждат себе си в политиката като инструменти на споменатия император. Това явление получи особен вид подкрепа от комунистическата пропаганда, за да се доказват връзки с великия брат – Съветска Русия. Тази пропаганда успя и прикачи към „русофилите“ и хора, които са били безупречни патриоти. Например Константин Стоилов пише в дневника си: „Братушките се превърнаха във врагушки“, но пропагандата бе успяла да го замете под килима. Днес „русофилите“ са част от хибридните атаки на Кремъл, които явно имат успех.“ – продължава той. 

Проф. Методиев разсъждава и върху моралните ориентири на българското общество 

„Константин Стоилов е част от българско общество, където има три стълба на стабилност - страх от Бога, срам от хората и санкция. Това е в основата на обичайното право на българите през ХІХ век. До Стоилов има и други като него. Но той наистина е явление, което има своето признание и в европейската политика от последната четвърт на този век. Днес живеем в общество, където страхът от Бога е извън нашите ценности (не само българските), срамът от хората е по-скоро изява на „баламите“ и на тази основа това не са фактори за санкции. Твърде много се радват хората на агресията, наглостта и лакомията.“ – констатира той. 

По думите му, още през първите години на демокрацията е допусната грешката да се гласува доверие на хора, които не са били готови да работят за обществения интерес: „Това се корени и в липсата на традиция на свободни български общества във времето на тоталитарната ни държава.“

От друга страна оценява като успех приватизацията, която дава основата на съвременната българска икономика:

„Голямата промяна в собствеността на българската икономика. Фактически бе извършена контрареволюция на комунистическата революция по отношение на стопанството, което те национализираха. Резултатът от това е най-лесно да се види днес, когато в България има брутен вътрешен продукт над 250 милиарда лева, а през 1997 бе 7 (седем) милиарда лева. Това просто е истинският резултат от частната инициатива и предприемачеството.“ 

Веселин Методиев отбелязва, че дясното у нас има нужда от „прилични хора“.     

„Да даваме доверие на прилични хора. Само те могат да възстановят дясното, което има своите корени в личности като Константин Стоилов. Амбициозни хора, които демонстрират агресия и самозабравяне, не са водачите на този морален политически коректив – дясното. Тук кризата не е само българска. За мен републиканците в САЩ тепърва ще разберат своята грешка. Тръмп под портрета на Роналд Рейгън е безобразие. Човек, осъден за това, че е сексуален маниак, да бъде поставен до онзи, който нападна моралната заплаха – „империята на злото“? С което сегашният президент се опитва дори да прави флиртове? Дано му помогнат да се осъзнае.“ – заключава историкът.