Европейският съюз се нуждае от нова стратегия за Западните Балкани, подчертават от Виенския институт за международни икономически изследвания и Фондация Бертелсман. Тяхното съобщение идва преди срещата на лидерите на ЕС и Западните Балкани в Словения в сряда, където се очаква икономически и инвестиционен план на стойност 9 милиарда евро да генерира около 30 милиарда евро частни инвестиции, предаде БГНЕС. 

„Това е оптимистично. Обещаният икономически пакет ще промени малко икономическата ситуация в Западните Балкани“, каза Ричард Гривесън, заместник-директор на Виенския институт и съавтор на изследването на Фондация Бертелсман.

Той добави, че са необходими допълнителни средства и план за околна среда и дигитализация на балканските икономики. Проучването показва, че страните от региона изостават икономически далеч от страните-членки на ЕС и че наследството от войните в бивша Югославия продължава да изостря отношенията между тях.

Проучването посочва още, че двустранните икономически споразумения, сключени през 2000 г. между страните от Западните Балкани, имат малък положителен ефект, т.е. износът за региона се е увеличил с около 14%. Впоследствие участието в CEFTA, което замени двустранните споразумения през 2007 г., е увеличило износа за региона с 38%. Но въпреки че регионалната интеграция се е увеличила, тя не е оказала значително влияние върху икономическото развитие.

„Брутният вътрешен продукт на региона все още е много нисък, на нивото на БВП на Словакия“, каза Гривесън.

Той добави, че разликата между новите членове на ЕС от Източна Европа се е увеличила, което е тревожно, тъй като по-бедните страни трябва да растат по-бързо от богатите.

БВП на глава от населението в Западните Балкани е между 20 и 40 процента от нивото на Германия и по този начин под всяко мнозинство сред източноевропейските членове на ЕС. Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС едва ли е променило това, тъй като износът на ЕС се е увеличил с по-малко от 1/4 през последните две десетилетия. Директните инвестиции на ЕС са се увеличили с около 46% за същия период, което е скромно в сравнение с ръста на преките инвестиции на ЕС в Полша, Чехия, Словакия или Унгария преди присъединяването към Съюза.

Гривесън посочва, че не е възможно да се говори за процес на сближаване, въпреки че има индикации, че може да има връщане на производството от Азия в Европа, а оттам и в Западните Балкани.

В проучването се посочва, че успехите в областта на инфраструктурата са ограничени, въпреки че страните в региона са успешно свързани с трансевропейските транспортни и енергийни мрежи.

„Досегашната стратегия на ЕС за засилване на регионалната икономическа интеграция за стимулиране на икономическите процеси и разрешаване на конфликти не беше успешна“, каза Стефани Вайнс, експерт по въпросите на ЕС във Фондация Бертелсман в Брюксел.

„С Китай в региона се появи актьор, който причинява на европейците все повече главоболия. Обявените китайски инвестиции в региона са на стойност около 7 милиарда евро. Често тези инвестиции причиняват икономическа зависимост и влиянието на ЕС е слабо. Това трябва да се вземе предвид", подчерта тя.

За да се стимулира икономическото развитие на страните в региона, авторите на изследването препоръчват възможно най-всеобхватен икономически подход към ЕС.

"Особено когато присъединяването става все по-отдалечено по политически причини, Брюксел трябва да предложи алтернатива", каза Вайнс.

Една от възможностите би била отварянето на структурни и кохезионни фондове, както и други финансови инструменти на ЕС за Западните Балкани. Според проучването това няма да натовари данъкоплатците в ЕС с повече от 1% от БВП.

Интеграцията на митническия съюз, както и разширяването на съществуващите споразумения за стабилизиране и асоцииране, също биха били от полза, заключава проучването.