Виктор Суворов, руски писател

Отдавна ни приучиха на мисълта, че за възникването на Втората световна война виновен е само Хитлер и бандата негови прислужници.
Да, именно Хитлер на 1 септември 1939 година развърза войната срещу Полша.
А другарят Сталин 17 дни по-късно просто въведе войски на никого ненаблюдаваните земи на Западна Украйна и Западна Беларус.
И уж няма какво да се възрази.

Но нека си спомним, че Сталин „в най-висока степен притежаваше дара на мълчанието“.
Своите послания към ръководители от всички рангове Сталин изпращаше не лично, а чрез най-близкия и верен помощник на име Мехлис.
Едно от задълженията на Мехлис беше да уведомява най-важните и нужни хора за предстоящите катаклизми, да им съобщава онова, което не биваше да знаят странични лица, онова, за което самият Сталин мълчеше.

На 4 април 1939 година чрез устата на Мехлис Сталин съобщи на висшите командири на Червената армия, че основната им задача изобщо не е да защитават свещените граници на Съветския съюз.
Тяхната задача е – освобождението на съседните страни и народи.
И те „освобождаваха“. Първо Полша. С див терор на завзетите територии. Със скотско отношение към пленниците.

На 14 октомври 1939 година началникът на Особения отдел на ГУГБ НКВД на СССР, старши майор от Държавна сигурност Бочков, изпрати на ръководителя на НКВД, комисар от ДС първи ранг, другаря Берия, рапорт за посещението на два лагера за военнопленници.
Документът е с гриф „Съвършено секретно“.
Документът беше разсекретен след краха на Съветския съюз и през 1999 година публикуван в сборника „Катин. Пленници на необявената война“. Страници 148–151, 172.
Ето откъси.

Лагер в Осташков:

„От 28 септември до 1 октомври лагерът прие 9193 военнопленници.
Храненето се извършваше в една столова с вместимост 300 души. При раздаването на храната се образуваше хилядна опашка, раздаването ставаше неорганизирано и безконтролно, полагащите се норми за хранене на пленниците не се даваха изцяло: вместо 800 г хляб се даваха 400, а понякога и по-малко. Нямаше организирано снабдяване с питейна вода.
При претъпкване на помещенията подовете не само че не се миеха, но дори не се метяха. От целия състав до 1 октомври през банята бяха минали само 1000 души.
Дрехите на военнопленниците не се дезинфекцираха, бръсненето и подстригването не бяха организирани“.

Орански лагер:

„В лагера – 5313 военнопленници. Те спят на пода и на нарове на 2–3 яруса. Постелъчни принадлежности няма. Спят върху голи дъски.
Особено лошо е с водата. Водата за лагера трябва да се докарва от 3 км. Доставката не е организирана. Докарва се с 3–5 бъчви, което в никакъв случай не осигурява лагера. Такова положение с водата създаде огромни опашки.
Пропускателната способност на кухнята е малка. Затова обядът се проточва по 8–10 часа. Вместо полагаемите 800 г хляб на военнопленниците се дават не повече от 400 г.
В лагера няма баня. Санитарна обработка на пленниците при пристигането не беше извършена. Развъждат се въшки. В помещенията и на двора е мръсно. Тоалетни няма.“

Да затворим очи и да се опитаме да си представим картината: петхилядна маса хора е затворена в ограничено пространство.
В което тоалетни няма.
Ако в своето въображение е трудно да нарисуваме такава картина или изобщо не ни се иска да я рисуваме, нека прехвърлим вниманието към нещо светло, добро и радостно.
Да отворим „Съветската военна енциклопедия“ (Москва, 1976, том 2, стр. 246), да прочетем истината за лагерите за военнопленници и да успокоим душата си, сърцето и съвестта:

„СССР строго спазваше режима на военния плен, установен от международните конвенции, не допускаше отстъпления от него“.

Под това се подписаха: членът на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз, маршал на Съветския съюз Андрей Антонович Гречко, генерал от армията и бъдещ маршал на Съветския съюз Николай Василиевич Огарков и цяла тълпа много, много големи началници.
Е, те нямаше да лъжат.

След Полша беше нападението на Червената армия срещу Финландия, после – окупацията на Естония, Литва и Латвия, откъсването на огромни територии от Румъния.
На север войските на Сталин се приближиха непосредствено до районите, откъдето в Германия се доставяха никел, желязна руда и други стратегически материали.
На юг войските на Сталин се приближиха непосредствено до районите, откъдето в Германия се доставяше нефт.
В центъра войските на Сталин бяха съсредоточени в онези райони, откъдето беше най-удобно да се нанесе удар в сърцето на Германия в момента, когато Хитлер започне стратегическата настъпателна операция срещу Великобритания, когато на запад бъдат прехвърлени практически цялата германска бойна авиация, почти всички танкове и артилерия, целият флот, най-добрите дивизии и най-добрите пълководци.

Но нещо се обърка.
Хитлер и неговите генерали разбраха сталинския замисъл и нанесоха превантивен удар. Затова резултатите от Втората световна война бяха толкова катастрофални за Сталин.
На него му се паднаха Естония, Литва, Латвия, Молдова, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, България, парче от Германия, парче от Финландия.
А той разчиташе на повече.
И целият народ на Съветския съюз очакваше повече.

Степента на всеобщото разочарование от резултатите на войната кратко и ясно изрази трикратният Герой на Съветския съюз, маршал на авиацията Александър Покришкин в списание „Съветски воин“ (1985, № 9, с. 32):

„Всички се съгласиха по едно. Войната в Европа завърши, но капиталистическото обкръжение остана“.

Можеше ли другарят Сталин да се успокои?
Не можеше. И не се успокои.
Резултатите от Втората световна война не можеха да го удовлетворят.
Затова веднага след завършването на Втората световна война Сталин започна подготовка за Третата световна.

Тази страница от историята е малко изучена. Тази страница за нас откри изтъкнатият военен историк на съвремието Александър Гогун.
Името на книгата е –

„ПРОДУМАННОЕ СВЕТОПРЕСТАВЛЕНИЕ. . Как Сталин готовил Третью мировую  “.
Горещо препоръчвам