„Допреди няколко седмици само говорехме за „мазнинките“ в бюджета, за един фискален резерв от порядъка на 10 милиарда, което означава два пъти повече, отколкото неговия санитарен минимум. Към края на август бюджетът е почти балансиран и в същото време взимаме още 5 милиарда заем. При положение, че планираният дефицит е за около 3 милиарда и нещо, при положение, че имаме и фискален резерв, ние взимаме още дълг.“ Този коментар в ефира на БНР доц. д-р Виктор Йоцов от Икономическия институт на БАН, преподавател в Катедра „Финанси“ на УНСС.

„Далеч съм от мисълта, че не трябва да се взима дълг. Напротив. Когато пазарът е благоприятен, когато имаме нужда от някакви инвестиции, имаме нужда да възстановяваме икономиката, дългът е най-доброто, ако не и единственото решение“, отбеляза Йоцов.

„Очевидно не става въпрос за финансиране на бюджетен дефицит. Очевидно не става въпрос и за рефинансиране на стари задължения, които са си дългосрочни и нямат никаква нужда от това. Очевидно става въпрос за някакви социални разходи. Дали пък не е купуване на някакво политическо време, тъй като не сме видели програми и планове на правителството за какво ще се харчат тези пари. Очаквам следваща стъпка да ни кажат за какво ще се харчат.“

По европейската програма SURE също се готвим да вземем още около 1 милиард, припомни Йоцов.

Публичният дълг на страната е около 20 на сто от брутния вътрешен продукт. „Като размер в никакъв случай не ни притеснява. Може да ни притесни, ако тръгне бързо да нараства. Маастрихтският критерий е 60%. Ние наистина по обем на дълга спрямо БВП сме на едно от най-ниските съотношения в Европа. Не е страшно това. Страшно е, ако тръгнат с тези пари да се задоволяват само социални искания, да се повишават заплати на всички, които в този момент решат, че е удачно да се протестира. Това ме притеснява - да не се купува политическо време с тези пари.“