"Избрах темата, по която ще изнеса лекция на Международната конференция STOP HATE SPEECH, да бъде за ротарианството, тъй като тя е много интересна, а в същото време непопулярна и неизвестна за широката публика". Това заяви политикът и изследовател на българския комунизъм проф. Вили Лилков пред радио "Фокус".

"Самите ротарианци в онези години са предмет на Закона за защита на нацията. В дял ротарианските клубове за обявени извън закона и са разпуснати. А дял втори е посветен на евреите и там са описани всички репресивни мерки срещу тях. Получава се така, че ротарианците помагат на евреите в годините на репресиите срещу българското еврейство. Ротарианците са обект на нацистите още от края на 30-те години в Германия. В България след 1 януари 1941 г. българските ротарианци, които са членували в ротариански клубове заедно с евреи започват да помагат много на евреи, които се намират в беда. Акад. Методи Попов е ротарианец и още 1937 г. връща всички награди, които е получил от германската държава и започва да изнася много лекции срещу расовите теории. Български ротарианци, народни представители в тези години подписват писмото на Димитър Пешев и се обявяват срещу Закона за защита на нацията. Председателят на Съюза на българските индустриалци Иван Балабанов, също ротарианец, той като собственик на дъскорезната фабрика в Кочериново приема на работа 25 еврейски момичета, изпаднали в беда и строява цялата фабрика и предупреждава всички работници да се отнасят почтително към тези момичета. Неговата фабрика в онези години събира работници от 14 държави, нещо което е уникално – Югославия, Русия, от цяла Европа и отношението му към евреите не е изключение“.

"Малко се знае, че в Бургас е имало много силно ротарианство и там българи и евреи заедно са работили, управлявали фирми, осъществявали най-различни инициативи и тогава много от съдружниците българи поемат ангажимента и приемат тяхното имущество, което връщат до стотинка обратно на тези хора, след като Закона за защита на нацията е отменен", разказа още Лилков и допълни: "Димитър Буров от Русе в своята фабрика взима на работа еврейски момичета". "Любомир Зурков е фармацевт, има собствена аптека в Бургас, той наема на работа евреи, които са изгонени отвсякъде, дори им казва по време на работа да не носят жълтите звезди, организира снабдяването с медикаменти в трудовите лагери, където са евреите", каза още Лилков. 

"Аз се радвам, че все повече и повече хора се занимават в свободното си време чисто хуманно с доброволчески дейности, ротарианските клубове са едни от първите в това отношение, но в последните години се вижда, че много НПО-та се занимават с доброволческа дейност, осъществяват хуманитарни акции. Вижда се възход на това движение в България, особено след като започна войната на Русия в Украйна. Ние стъпваме на една традиция, която е много положителна и добра", смята Лилков. "В България никога антисемитизмът не е взимал такива размери, както в други страни в Европа. Неслучайно България спасява своите евреи. Антисемитизмът в онези години е бил по-скоро изключение, отколкото чувство, което е вложено в манталитета на българина. Българските интелектуалци, не мога да откроя нито един антисемит, особено сред българските писатели, т.е. това е една традиция в България на толерантност, на добро отношение към малцинствата. Тези отношения – антисемитизъм, настроения срещу цигани, са по-скоро изключения“, каза още анализаторът.

"Това не означава, че не трябва да се противопоставяме на всяка проява инцидентна на антисемитизъм. На първо място, поздравления за българската прокуратура за това, че организира тази конференция. Ако ние разчитаме обаче само на прокуратурата за възпиране на езика на омразата, тогава наистина сме в беда. Има много други начини преди да се намеси тя, да се възпира езикът на омразата, да се възпитават децата в толерантност. Цялото ни общество трябва да бъде много внимателно в това отношение и смятам, че възпитанието, особено на малките деца в училище, в спортните клубове, така че всичко започва от училище и семейството. Няма нищо по-добро от демокрацията, но тя трябва да се пази", категоричен е Лилков. "Ние излязохме в последните десетилетия от условията на тоталитарното общество, имаме примерите на други тоталитарни общества пред себе си. Трябва да сме оценили демокрацията и трябва да я пазим, защото благата, които са ни дадени, не са даденост. Само с едно щракване на пръстите благата могат да ни бъдат отнети“, каза в заключение проф. Лилков.