Няма опасност от спиране или забавяне на евросредствата за България до 2022 година, дори ако в бъдеще Европа се развива на две скорости. Това заяви вицепремиерът по европейските фондове Малина Крумова. Тя откри инициативата "Лагер за иновации", предаде БНР. България трябва да бъде активна в дебата за бъдещето на ЕС, но на този етап няма риск Брюксел да спре европейски средства за страната ни, коментира Крумова. "За този програмен период за такава опасност не може да се говори. Ние работим с финансова рамка, която е определена още при одобряването на многогодишната финансова рамка за този програмен период до 2022 година. Не можем да твърдим, че ще има спиране заради дискусиите." - поясни тя. Има риск обаче България да остане в периферията на съюза, ако не участва в дискусиите за развитието на общността.

"България има опасносттта да остане в периферията, но това е само опасност. Всъщност - всичко зависи от нас, дори и в сценарий, в който Европа се развива на много скорости, ние можем да бъдем активни участници в процесите и задълбочаването на сътрудничеството в Европа. Периферията винаги е в неблагоприятна ситуация, но това е само един от възможните сценарии", добави Малина Крумова.

Според експерта по европейските въпроси Владимир Шопов, способността на България да се интегрира в кръговете като Еврозоната, Шенген, отбрана и т.н. е пряко обвързана със способността ни да правим реформи вътре в страната. По думите му, времето на произвеждане на политическа реторика трябва да бъде заменено с реални действия. Необходима е сериозна програма за реформи вътре в страната, ако искаме да не се маргинализираме в ЕС. Идеята за Европа на няколко скорости има своята история, този процес има своята история, припомни Владимир Шопов. Първата опасност при подобен вариант според него е свързана с това чисто политически презумпцията на интеграцията вече да не тръгва от идеята, че правим всички нещо заедно. Втори риск той вижда в опасността от постоянното нарастване на неписаните критерии в области, в които ще станем свидетели на по-задълбочено сътрудничество, като например отбраната и миграцията. За нарастването на неписаните критерии Шопов направи паралел с Еврозоната, където първоначалните формални правни изисквания са били надграждани постепенно с други неписани правила. Третият риск за Владимир Шопов е идеята за различните скорости да се използва като политически инструмент за натиск от държави, които са в ядрото. Според него, острата реакция на източноевропейските държави срещу идеята за няколко скорости, се дължи на опасенията от задълбочаване на диференциацията вътре в съюза.  Вероятно тези притеснения са обвързани и с бъдещето на финансовата рамка на ЕС, защото с напускането на Великобритания се отваря много голяма дупка в европейския бюджет, допълни Шопов. По думите му, в следващата финансова рамка т.нар. лесни пари, субсидиите ще намалеят, а моделът на финансиране на средствата от ЕС оттук нататък ще следва модела на плана Юнкер и няма да включва "чисти пари на масата". Професорът по икономика София Давидова - преподавател в университета в Кент, напомни, че идеята за ЕС на различни скорости бе реализирана и в миналото, но в много по-малки мащаби. Тя посочи също, че във Великобритания няма публичен дебат за бъдещето на Европа. "Великобритания не влезе в Шенген заедно с Ирландия. това са двете страни, които отказаха Шенген. Великобритания отказа заедно с Дания да влезе в Еврозоната. Великобритания не се съгласи за фундаменталните права на ЕС. Т.е. и по-рано имаше възможности Великобритания да не се включва навсякъде, но картината не беше толкова ясна - че бъдещето може да обединява страни, които искат да вървят напред в интеграцията. Може би ако това беше ясно от по-рано, ако тази гъвкавост беше ясна от по-рано, Великобритания може би щеше да гласува по друг начин, или по друг начин щяха да се развият политическите събития тук." - поясни проф. Давидова. Тя определи очертаната идея за Европа на няколко скорости като модел на спасението и изтъкна, че за първи път Европа наистина замисля как може по-радикално да върви напред, защото митът и мечтата за все по-тесен съюз не се приема от всички. "Това е една разумна идея, прагматична. Който иска да върви много по-напред в някои аспекти на интеграцията - да бъде свободен да върви. Това е позитивно." - посочи тя. Великобритания винаги е прагматична, но периодът на преход към нови икономически връзки ще бъде много по-тежък, отколкото Борис Джонсън, прогнозира Давидова.