Бившият политик от СДС, кмет на столицата (1995-2005) и служебен премиер (1997) Стефан Софиянски вчера коментира неизвършването на лустрация като грешка на десните.
Темата за неосъществената декомунизация стана актуална, след като бившият лидер на сините и премиер Иван Костов призна публично, че „урокът, който съм извлякъл за себе си, голямата грешка, която съм допуснал, а с мен и други, е, че ние не извършихме декомунизация”, коментира Христо Христов, desebg.com.

Лустрацията като част от декомунизационния процес се оказа пълен провал на СДС, тъй като през 1997 г. „десните” отказаха да подкрепят цялостния закон за лустрация, внесен в парламента от коалиционния им партньор Народен съюз.

Чрез него се предлагаше да бъдат ограничени за известен период от време назначаванията на ръководни постове на лица, свързани с тоталитарните комунистически служби.

Служебният кабинет на Стефан Софиянски е типичен пример за липсата на предварителна проверка на кадрите, които са назначени в него и политическа бариера пред сериозното присъствие на ДС в него.

Сайтът припомня агентите в служебното правителство на Софиянски (12 февруари 1997 – 21 май 1997 г.). По Конституция министър-председателят и министрите в служебния кабинет се назначават от президента – тогава току що встъпилия в длъжност Петър Стоянов (СДС).

Пак по Конституция зам.-министрите се назначават от самия премиер. В случая от Стефан Софиянски.

Министри – агенти на ДС в кабинета Софиянски

Стоян Сталев – министър на външните работи. Вербуван от Второ главно управление на ДС през 1988 г. като агент под псевдонима „МАРИНОВ”. Свален от оперативен отчет през 1990 г. (виж досието му – ТУК).

Стоян Сталев е син на проф. Живков Сталев и преди да стане министър в служебния кабинет на Софиянски е юридически съветник на президента Желю Желев. След кабинета Софиянски е назначен за посланик на България в Германия и Турция. Изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции (2006-2010 г.).

Въпреки, че принадлежността му към ДС беше обявена през 2008 г. от Комисията по досиетата Стоян Сталев заведе дело срещу решението ѝ при второто му огласяване през 2010 г. в качеството му на дипломат.

По това дело състав на ВАС допусна прецедент и направи услуга на защита на Сталев, като сезира Конституционния съд за обявяване на ключови разпоредби от закона за досиетата за противоконституционни, нещо което искаха, но не успяха да направят противниците на закона за досиетата през 2010 г. чрез омбудсмана.

Конституционният съд противно на очакванията отхвърли искането на ВАС и единодушно с 12 на 0 гласа се произнесе в ползва на закона за досиетата и установените в него доказателства, необходими за разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби.

Хараламби Анчев – вицепремиер и министър на правосъдието. Вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1982 г. като агент под псевдонима „ЧАВДАР” (виж досието му – ТУК).

Анчев е известен адвокат, член на Висшия адвокатски съвет (1992-1995). Той е председател на Надзорния съвет на учредената като приватизационен фонд през 1996 г. „Българска холдингова компания", която в редица публикации в различни медии е свързана със Стефан Софиянски. Компанията е един от активните участници в приватизацията.

Срещу Анчев са извършени два атентата. Първият е през втората половина на 90-те години на ХХ век, когато е синдик на близката до БСП банката на кръга „Орион”, с лидер Румен Спасов, син на ген. Мирчо Спасов, един от най-приближените хора в ДС на Тодор Живков. Вторият атентат срещу Анчев е през 2000 г., когато оглавява „Българска холдингова компания", след като тя печели приватизацията на „Парк-хотел Москва”.

Никола Карадимов – министърът на териториалното развитие и строителството. Вербуван е от Четвърто икономическо управление на ДС през 1987 г. като агент под псевдонима „АНДРЕЙ” (виж досието му – ТУК).

Карадимов е министър на регионалното развитие, жилищната политика и строителството още в правителството на СДС, начело с Филип Димитров (1991-1992); Карадимов е заемал бил посланик на България в Дания (1993-1997), в Европейския съюз в Брюксел (1997-1999), в Осло, Норвегия (2006-2010)

През 2000 г. е национален координатор на България по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. В периода 2002-2006 г. е секретар по външна политика на президента Георги Първанов (БСП).

Георги Стоилов – министърът на енергетиката и енергийните ресурси. Вербуван е от Четвърто икономическо управление на ДС през 1986 г. като агент под псевдонима „ГЕОРГИЕВ”.

Той е председател на Национална Агенция по енергийна ефективност. От 1999 до 2011 г. е ръководител на отдел Енергийни режими в Централното диспечерско управление на Електроенергийната система.

Зам.-министри – сътрудници на ДС в кабинета Софиянски

Минко Герджиков – зам.-министърът на търговията и външно-икономическите връзки. Той е назначен за кадрови служител на Първо главно управление на ДС през 1983 г. Работи под дипломатическо прикритие в Гърция (виж досието му – ТУК). Има завършена школа в КГБ. От 2003 г. е зам.-кмет по финансовите въпроси на София, когато Софиянски е кмет.

Герджиков заема различни ръководни постове: председател е на Съвета на директорите на „Евро Инс” (2011-2013); член на Надзорния съвет на професионален футболен клуб „Левски” (от декември 2014 г.); член на Съвета на директорите на застрахователно дружество "Евроинс ЖИВОТ" ЕАД (от януари 2014 г.); член на Съвета на директорите на банка „Пиреос”.

Интересното е, че неговата принадлежност към ДС не е обявена от Комисията под досиетата „Андреев” по време на управлението на СДС, а едва през 2008 г. от Комисията „Костадинов” при проверката на съставите на Министерския съвет.

Това означава, че от Министерският съвет не е била подадена коректно информация за Герджиков към Комисията „Андреев” и по този начин щатният служител на ДС Герджиков е скрит.

Румен Денчев – зам.-министър на търговията и външно-икономическите връзки и главен секретар на същото министерство. Той е вербуван от Трето управление на ДС (военното контраразезнаване) през 1979 г. като агент под псевдонима „ПЪРВОМАЙСКИ”, а след това и на Шесто управление на ДС. Свален е от оперативен отчет през 1982 г.

Денчев е икономист, главен секретар на новосъздадената през 1995 г. Агенция за чуждестранни инвестиции. През 1997 г. е член на Управителните съвети на ДФ „Тютюн” и ДФ „Земеделие”. След това се занимава с частен бизнес.