Касационната инстанция приема, че въззивният съд е проявил балансиран подход при комплексната оценка на личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на деянието, поради което не са налични основания за корекция на определените наказания
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския апелативен съд (САС), с което Георги Семерджиев е осъден на 20 години лишаване от свобода. Решението е окончателно.
Семерджиев беше признат за виновен за причиняване смъртта на Христина и Хариет при зверска катастрофа на булевард „Черни връх“ през 2022 година.
Днес от ВКС публикуваха решението си, след уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание, което означава, че Семерджиев вече е в затвора.
Пред съда Семержиев отговаря за общо 5 обнинения. Сред тях – причиняването на фаталната катастрофа, шофиране след употреба на наркотици и използване на фалшива шофьорска книжка. Според върховните съдии при определянето на наказанията на подсъдимия за всяко едно от петте извършени престъпления правилно и коректно са били отчетени за всяко едно от деянията наличните смекчаващи и отегчаващи неговата отговорност обстоятелства. Касационната инстанция приема, че въззивният съд е проявил балансиран подход при комплексната оценка на личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на деянието, поради което не са налични основания за корекция на определените наказания
Още от Закон и ред
Конституционният съд обяви за противоконституционни законови разпоредби за търговията с нефт и нефтопродукти
Решението е по конституционно дело №18/2025 г., образувано по искане на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание. Докладчик по делото е съдия Орлин Колев
Тодор Тодоров: Пъзелът около мистерията "Петрохан" започна да се нарежда
Криминалният психолог обаче подчерта, че прокуратурата е тази, която ще прецени какво да бъде оповестено пред обществото
Елена Йончева със сигнал до Европол и Интерпол за политическа злоупотреба с данни от PNR у нас
Евродепутатът отбелязва, че данните от PNR и международното сътрудничество в правоприлагането никога не трябва да се превръщат в инструменти за политическо наблюдение, събиране на разузнавателна информация срещу политически фигури или намеса в демократичните процеси