тговорност за вреди от действия на съдия по вписванията не може да се търси по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а делото трябва да се води по общия исков ред. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) в определение по въпрос, който е от значение за развитието на правото, съобщава "ЛЕКС".

Върховните съдии Марио Първанов (председател на състава и докладчик по делото), Илияна Папазова и Майя Русева са сезирани от жена, която е завела дело по ЗОДОВ срещу Агенцията по вписванията, за да търси обезщетение за вреди, които твърди, че ѝ е причинил съдия по вписванията. Градският и апелативният съд в София прекратяват делото, тъй като приемат, че искът е недопустим, защото не попада в приложното поле на чл.2 ЗОДОВ. Двете съдилища изтъкват и други основания да не разгледат претенциите ѝ –  като това, че има противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и че в нея се сочи незаконосъобразност на действията на съдебен изпълнител, срещу когото може да се предяви само иск по чл. 441 ГПК. Те изтъкват и че съдията по вписванията не дължи проверка за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител и на извършената публична продан, а само дали представеният акт подлежи на вписване, съставен ли е според изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписване съдържание. Градският и апелативният съд изтъкват още, че съдията по вписванията не е служител на Агенцията по вписванията, а принадлежи към съответния районен съд.

По делото обаче е поставен принципният въпрос по какъв ред може да се търси отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията – по ЗОДОВ или по Закона за задълженията и договорите.

„Редът за реализиране на отговорността за вреди, настъпили в резултат на действия на съдия по вписванията, извършени в кръга на правомощията му, е общият исков ред. Исковете за присъждане на обезщетение за настъпили вреди, вследствие на действия на съдията по вписванията, когато са предявени срещу възложителя на работата, следва да бъдат квалифицирани по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД“, завяват върховните съдии.

И обясняват, че Агенцията по вписванията е администрация към министъра на правосъдието, а службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване. Върховните съдии припомнят и че вписването се състои в даване гласност на определени актове, производството е безспорно и едностранно и завършва с акт за вписване или с отказ да бъде извършено. Съответно съдебният контрол при отказ (по реда на чл.32а, ал.4 от Правилника за вписванията) е идентичен с този за всички охранителни актове (по чл. 538, ал.2 вр. чл.278 ГПК).

В определението си ВКС посочва, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, а исковете се разглеждат по реда на АПК.

„Макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове не могат да бъдат определени като индивидуални административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна, а е с характер на охранително производство. Поради това редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим“, заявяват тримата върховни съдии.

И заключават, че „отговорността за незаконосъобразни действия на служител на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред“.

ВКС обаче не потвърждава определението за прекратяване на делото, а заявява, че при твърдения за действия по служба на съдията по вписванията, в резултат на които са настъпили вреди, съдът е длъжен служебно да даде правна квалификация на иска. И обяснява, че мотивите за прекратяване на делото, изложени от предходната инстанция, са свързани с основателността на претенцията, а не с допустимостта на иска и съдът всъщност трябва да даде указания на страната да го уточни и конкретизира.

Затова ВКС отменя определенията за прекратяване на делото и го връща на Софийския градски съд, за да разгледа предявения иск по чл. 49 от ЗЗД.