Кога осиновеният има право да научи кои са биологичните му родители. Този въпрос, който засяга немалко човешки съдби, се оказва, че няма ясен отговор нито в закона, нито в практиката на Върховния касационен съд (ВКС). Семейният кодекс (чл. 105) е лаконичен: „Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това“. СК не дава отговор кои са тези важни обстоятелства, а въпросът не е изясняван и от върховните съдии. Затова състав на ВКС с председател Мими Фурнаджиева и членове Василка Илиева и Десислава Попколева реши да му отговори по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, съобщава ЛЕКС. 

„Кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице?“, така върховните съдии са формулирали въпроса, заради който са допуснали за разглеждане дело на 36-годишна жена, която се бори да научи кои са биологичните ѝ майка и баща.

И Окръжният съд в Монтана, и Софийският апелативен съд обаче отказват да разкрият произхода ѝ. Жената е осиновена и го знае, а хората, които са я отгледали, вече са починали. Пред съда свидетели са обяснили, че тя винаги е искала да намери биологичните си родители, да знае родословното си дърво. Те са разказали, че желанието ѝ да научи кои са майка ѝ и баща ѝ е безкористно и че тя не ги търси, за да разреши финансови проблеми.

Жената е изтъкнала пред съда, че иска да научи произхода си, за да избегне кръвосмешение, тъй като сега има двама синове, които още не са женени. Тя се позовава и на необходимостта да бъде информирана за евентуална генетична предразположеност към болести и фамилна обремененост.

И набляга на правото си да знае своя произход, като се позовава на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира правото на всеки на зачитане на неговия личен и семеен живот. „Всички изложени от молителката основания за предоставянето ѝ на исканата информация са хипотетични, част от тях касаещи бъдещи несигурни събития. Не се установява важно обстоятелство, което да е основание за даването на исканата информация на молителката“, заявява обаче Софийският апелативен съд.

И изтъква, че при искане за предоставяне на информация за биологичен произход следва да се съобразят правата и интересите на всички засегнати – осиновен, осиновители, рождени родители и техни евентуални семейства, близки и наследници. „Следва да се съобрази и обстоятелството, че законът не дава достъп до информация за произход по принцип, а като изключение, именно за защита на правата на всички страни в процеса по осиновяване. В този смисъл съдът следва да намери баланса между интересите на засегнатите лица, като предостави искана информация за биологичен произход само и действително при наличие на важни обстоятелства, налагащи това“, обясняват апелативните съдии Алексей Иванов, Елизабет Петрова и Катерина Рачева.

Според тях в случая не са доказани важни обстоятелства, а е налице само субективно желание на жената да узнае своя произход, което е свързано и с опасенията ѝ от непознаването му. „Тези опасения обаче не са достатъчен аргумент, за да се приеме наличие на важни причини за предоставяне на информация за биологичен произход“, пише в решението.

Апелативните съдии се позовават и на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. В нея е уреден принципът на запазване на информацията за произхода на детето, за самоличността на неговите родители и данните относно здравословното им състояние. А при какви условия е допустим достъпът до тази информация, всяка държава трябва да уреди в националното си законодателство. „Т.е. и действащият международен акт също не разпорежда задължително разкриване на информация за биологичен произход, а само при хипотези, уредени в националните законодателства“.

Така САС стига до извода, че молбата за разкриване на биологичните родители на жената е неоснователна и я отхвърля. Установявайки, че всъщност Семейният кодекс не дава дефиниция за „важните обстоятелства“ и самият той няма задължителна практика по въпроса, ВКС сега реши да му отговори.