Владислава Цариградска: Страхът от подслушване подкопава независимостта на съда

Съдия Владислава Цариградска призова институциите да извършат цялостна проверка на всички случаи, в които срещу съдии и прокурори са използвани СРС-та и става дума за структурирана мрежа и система за контрол.  Повод за това нейно искане стана разследването "КорупцияЛийкс", което показа, че имената на множество магистрати са попадали в искания и разрешения за подслушване и наблюдение през последните години.

"За мен няма нищо скандално в това, което излиза през последните дни и седмици благодарение на разследващите журналисти от Bird.bg и техните колеги, които обработват огромен масив от информация и я представят по достъпен за обществото начин. За мен това е по-скоро притеснително. Още на 13 февруари 2024 година - по време на изслушването ми във Висшия съдебен съвет след убийството на Мартин Божанов - Нотариуса, призовах за институционална проверка и отговор на вече видимата тогава опасност от злоупотреба с инструментите на тайния контрол - СРС-тата, но не само тях. Става дума и за прокурорски проверки, проверки от НАП и други механизми за натиск". Това заяви съдията в ефира на Нова ТВ, която е и член на УС на Съюза на съдиите в България.

По думите ѝ за съжаление съдебната власт не е успяла чрез своя най-висш орган да даде институционален отговор на въпроса дали съдебната система е била уязвена. "Именно в момента, в който призовах тези обстоятелства да бъдат проверени, се активираха така наречените заплахи от „Червения пират“ и други подобни действия. За мен това беше ясен знак колко значима е тази информация за поддържането на модел на страх и подчинение", припомни тя. 

Според Цариградска именно този страх, че властта те наблюдава постоянно, че подслушва телефона ти и следи живота ти, е разрушителен за демокрацията. "Защото съдиите, които са високообразовани и добре познават начина, по който функционира системата, отлично разбират възможностите на този инструментариум. Когато съзнават, че с лекота могат да бъдат поставени под подобно наблюдение, те неизбежно започват да се съобразяват с този риск. А това подкопава независимостта, която е в основата на справедливото правосъдие", категорична е тя. 

Според нея "в принципен план тайният контрол със специални разузнавателни средства не е нещо вредно". "Напротив. В съвременното общество, особено при тежка организирана престъпност и корупция, именно специалните разузнавателни средства са необходими и понякога са условие, без което тези престъпления не могат да бъдат доказани. Аз не казвам, че съдиите не подлежат на таен контрол. Напротив. Но единствената законна цел на този таен контрол е да се разкриват и преследват извършители на престъпления. А ние виждаме поголовен контрол и нулеви резултати", подчерта тя. 

И допълни, че според нея това би могло да означава действително установена престъпна дейност, която е прикрита, но по този начин човекът става "подчинен пожизнено". "Моят апел е за институционален отговор, който изисква отваряне на тези случаи, разбира се при спазване на всички изисквания за защита на информацията, както на класифицираната информация, когато има такава, така и на чувствителната информация от личния живот на хората. Това следва да бъде извършено по институционален начин, за да може да се направи анализ дали става дума за отделни случаи на злоупотреба или за това, което аз подозирам и което журналистическите разкрития вече показват  - структурирана мрежа и система за контрол", призова съдията. 

Според нея, ако тази система работи, тя не засяга само магистратурата. Засяга всички важни личности, които участват в обществения живот и формират общественото мнение. "Това се използва и спрямо политици", изтъкна тя.