Във "Власт и съпротива" Илия Троянов пресъздава характера и манталитета на бившите офицери от ДС с цялата им бруталност и безскрупулност, пише в "Дойче веле" германският историк Кристофер Неринг. И този образ на злото е ужасяващо реален.
    
Един литературен критик заяви, че романът на Илия Троянов "Власт и съпротива" е новият „Архипелаг ГУЛАГ“. За разлика от „романа на века“, в който руският дисидент Солженицин описа сталинските лагери на смъртта, вторият роман на Троянов, публикуван през 2015 година, е свързан с България. Да припомним, че като малко момче Троянов бяга със семейството си от комунистическа България и се отправя към Германия, където следва, а по-късно към Южна Африка и Индия. По време на двойното си изгнание в чужбина той се утвърждава като един от най-големите съвременни германски писатели.
През 1999 година Троянов представи романа си "Кучешки времена“, който през 2006 г. бе преработен и публикуван под името „Кучешки времена: Революция менте - 1989". Романът е есеистичен анализ за наследството на комунистическата диктатура в България, който показва дълбоката вътрешна връзка на автора със съдбата и историята на родната му страна. Въпреки това "Кучешки времена" бе възприет критично в България. Едва след "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Събирачът на светове" Илия Троянов бе обявен за "наше момче". Но когато подхвана щекотливата тема за комунистическите престъпления и летаргията на българското общество, изведнъж се оказа "чужденец", "германец с външен поглед" към страната и обществото.

Романът "Власт и съпротива" е литературен поглед към новата българска история – времето на комунизма и престъпленията на ДС, разединената българска опозиция и неосъщественото осмисляне на миналото след 1990 година. След като романът беше преведен на български, избухна следващият скандал. Като бивш нещатен сътрудник на ДС, преводачът на творбата стана олицетворение на злините, които описва Троянов в книгата си. Самият автор коментира случая като „твърде символична случайност“.

Битката между доброто и злото

Главният герой в романа "Власт и съпротива" Константин Шейтанов символизира вярата в абсолютното добро, безкомпромисната съпротива и готовността да се жертва всичко - живота, любовта и личното щастие - в името на справедливата кауза и собствените убеждения. В това отношение сравненията между произведението на Троянов и това на Солженицин са напълно оправдани. Все пак между двата романа има голяма разлика, която досега остава незабелязана от критиците и читателите. Тя е свързана с втората основна фигура в романа – тази на анти-героя и бивш генерал-майор от ДС Методи Попов. Докато Шейтанов олицетворява доброто, Попов символизира злото. А доброто блести най-ярко, когато е поставено редом със злото. И тъкмо  в това се крие разликата с романа на Солженицин, който описва нечовешката система на съветските лагери, но само от една гледна точка.

Както героят Шейтанов, така и анти-героят Попов не са реални фигури, а събирателен образ на различни личности и житейски съдби. Фиктивният Попов прави главоломна кариера в апарата на ДС, каквато действително е била възможна. Независимо от селския си произход, ниското образование и склонността към физическо насилие, Попов става шеф на Управление „Безопасност и охрана“ (УБО) – на т.нар. "преторианска гвардия" на комунистическия режим. В романа на Илия Троянов фиктивният герой си осигурява пряк достъп до Тодор Живков и неговото семейство. Той познава селските шеги на Живков, знае за привързаността на неговата дъщеря Людмила към "Баба Ванга", познава и дворцовите интриги. В действителност почти нито един сътрудник на ДС не е оцелявал толкова дълго в тази среда, както измисленият герой Методи Попов.

Реалното УБО е имало четирима началници. Първият, Димитър Стоянов Гръбчев е бил любимец на Тодор Живков. От 1947 до 1968 година той е шеф на личната охрана на Живков и близък негов довереник. Казват, че Живков плакал дни наред след неговата смърт. Наследникът на Гръбчев - Илия Симеонов Кашев - ръководи УБО до смъртта си през 1986 година. По неизяснени и до днес причини, той се самоубива през септември 1986 година. Носят се слухове, че е бил тежко болен. Други твърдят, че е посегнал на живота си, защото бил изпаднал в немилост пред Тодор Живков. За негов наследник е назначен Георги Милушев, висш офицер от Второ главно управление на ДС. Той остава на поста си три години - до падането на Живков от власт, когато е сменен от Сава Господинов Джендов, който ръководи УБО в новата ера.

Психологически профил на една безскрупулна каста

Анти-героят във "Власт и съпротива" Методи Попов носи в себе си по нещо от всички тях: селският произход и дългогодишната служба на Гръбчев и Кашев, ролята на сив кардинал през посткомунистическия период на Сава Джендов. Само няколко месеца след напускането на вътрешното министерство през 1992 година, Джендов регистрира частна охранителна фирма, а през 1998 година основава заедно с други т.нар. генералско движение в БСП. Задкулисните му действия преследват една цел: да върне цялата власт в ръцете на „нашата партия“ след изгубените избори през 1997 година. Трояновият Методи Попов също не е изпускал властта от ръцете си никога – нито като бизнесмен, нито като партиен функционер, който заедно с други „бивши“ работи за връщането на царя от изгнание и избирането му за президент. Най-близкият му сподвижник и същевременно върл противник, замесен в типично комунистически интриги, е бившият чекист Иван Димитров. Тази фигура от романа почти неприкрито насочва към действителния Димитър Иванов, който е последният ръководител на охраната на комунистическия елит от Шесто управление на ДС. След 1990 година Иванов е един от най-влиятелните бивши офицери и съосновател на "генералското движение". В романа "Власт и съпротива" героят Иван Димитров държи надгробната реч за стария си боен другар Методи Попов.

С Методи Попов Илия Троянов създава един образ, който пресъздава характера, кариерата и манталитета на цяла обществена прослойка – това е психологическият профил на кастата на бившите офицери от българската ДС с цялата им бруталност, безскрупулност и цинизъм. Илия Троянов описва същината на този анти-герой по същия впечатляващ начин, по който извайва и образа на неговия положителен двойник Константин Шейтанов. С други думи: старият генерал-майор и бизнесмен Методи Попов е преди всичко едно: ужасяващо реален.

*Кристофер Неринг е завършил източноевропейска и нова история в Хайделберг и Санкт Петербург. Изследвал е особено подробно историята на комунистическите тайни служби в бившия Източен блок.