Евгений Дайнов, Дойче Веле

Когато новопоявилият се съюз между работодатели и работници се съюзи със задкулисието на някоя завладяна държава, като например България, всички останали стават жертви.

Преди време Албена Азманова, бивша моя студентка и настояща академична звезда от европейски мащаб, публикува прозорлива книга под названието Capitalism On Edge. Книгата е прозорлива, тъй като авторката е свалила, преди да я започне, всякакви идеологически очила. И вижда нещата такива, каквито са.

Съюзът между синдикати и картели

Едно от големите и неочаквани неща, които Азманова вижда, е, че на мястото на старата "класова борба" между работници и работодатели, се е появил съюз между тези две доскоро враждуващи страни. Организираните в профсъюзи работници и организираните често в картели работодатели са се сглобили в група за натиск върху останалите обитатели на обществото. Целта им е онова, което е цел на всеки монопол и на всеки картел - да прибират рента от обществото, т.е. с натиск и заплахи да прибират едни пари, които не им принадлежат. Те тероризират данъкоплатците и очакват откуп от тях.

Както често се случва, на Запад тези процеси протичат завоалирано и невинаги видимо, докато при нас на Изток нещата са брутални. Когато този работническо-работодателски съюз на свой ред се съюзи със задкулисието на някоя завладяна държава (например България), всички останали стават жертви. Жертва става и бъдещето на цялото общество, тъй като съюзниците нямат интерес да допуснат да има изобщо бъдеще. Предпочитат сегашното състояние да продължи вечно, за да могат вечно да рекетират гражданството и да събират откуп.

"Пътищари", "зърнари", "въглищари": кои следват?

Разбира се, главна мишена на рекета става всяко правителство, което предлага на всички бъдеще без рекет. Именно по тази причина правителството на Кирил Петков бе свалено от "пътищарите", които често са обвинявани, че крадат от заделените от данъкоплатците пари за пътища. Кабинетът "Денков", опитващ се да продължи линията на онова правителство, бе атакуван от "зърнарите", а после - и от "въглищарите". Не е трудно да се досетим, че в тази игра рано или късно ще се включат всички останали картелни или не съюзи, които живеят от изнудване на данъкоплатците: ресторантьори, жепейци и изобщо всички, чиито доходи са субсидирани от данъкоплатците. 

Очерталият се тия дни съюз на съюзите между работници и работодатели, от една страна, и онези, които завладяха неправомерно държавните институции - Борисов, Пеевски и тям подобните, от друга, е огромен и екзистенциален проблем за българското общество. Той поставя под въпрос самото продължаващо съществуване на държавата или поне - съществуването ѝ като член на ЕС и НАТО. 

Заплаха за републиката

Никак не е случайно, че немалка част от говорителите и на "зърнарите", и на "въглищарите" откровено агитират против ЕС. Те са наясно, че все пак нещата в Европа се развиват към състояние, при което подобни на техните съюзи не могат да продължат да съществуват, а тяхното съществуване не е съвместимо със съществуването на България като европейска страна. За да продължат да получават рента от гражданите на Републиката, тези хора сякаш са готови да ликвидират самата Република. 

А това е непосредствена заплаха за националната, социална и индивидуална сигурност на българите. Не може да съществува държава, която да допусне да бъде угасена по този безпомощен начин от няколко хиляди човека, източващи от останалите няколко милиона. 

Или някаква форма на съпротива на Републиката и на нейните граждани сега, или гибел на държавата утре. Има избор. Винаги има… докато се стигне до положение, отвъд което избор вече няма. 

------

Заглавието е променено от Faktor.bg